Иван Никитин
Иван Савич Никитин (21.09. (3.10.) 1824, Воронеж - 16 (28 н. с.).10. 1861, Воронеж) е руски поет и белетрист. Роден в семейство на търговеца на свещи Сава Евтихиевич Никитин (1793-1864). Учи във Воронежкото духовно училище (1833-1839), после - в духовна семинария (1839-1843), но не я завършва, става съдържател на хан през 1844 г. - дейност, с която се занимава над 10 г. През 1853 г. влиза в кръжока на местната интелигенция, групиран около историка и етнографа Николай Иванович Второв и Михаил Фьодорович Дьо Пуле (бъдещ приятел, биограф и редактор на съчиненията на Никитин). Самообразова се, научава френски и немски. През февруари 1859 г. открива книжарница в центъра на Воронеж, която става бързо един от културните центрове. Дебютира с патриотични стихове в печата през 1853 г. По-късно стиховете му са печатани в списанията „Москвитянин”, „Отечественные записки” и други. В първия му самостоятелен сборник, издаден с лични средства на влиятелния чиновник граф Д. Н. Толстой (1856) влизат стихотворения на различни теми, от религиозна до социална. Вторият му сборник със стихове - зрял и реалистичен - излиза през 1859 г. В него все по-отчетливо присъстват критични мотиви, с безпощадна ирония поетът изобличава руските либерали и няма илюзии за реформите «отгоре», той очаква подема на народните сили. Майстор на руския поетичен пейзаж и приемник на своя съгражданин Колцов. Главни теми в поезията му са родната природа, тежкия труд и безпросветния живот на селячеството, страданията на градската беднота, протеста срещу несправедливото устройство на живота. Най-голямото му поетично произведение е поемата „Кулак” (в случая думата означава търговец-прекупвач и дребен мошеник), издадена като отделна книга през 1858 г. Автор и на поемата „Тарас” (1860). В 1860 г. създава прозаичното си мемоарно произведение „Дневник на семинариста” (публикувано през 1861), влязло в историята на руската проза. Пише от дълбоко народни, православни християнски позиции, развива социални и патриотични теми. Умира от туберкулоза на 37 г. и е погребан в родния си град, до Колцов. Учител в поезията на Иван Суриков и Семьон Дрожин. За него пишат с почит Михаил Исаковски и Александър Твардовски, а Горки отбелязва яркостта и социалната значимост на творчеството му. По стиховете му са написани повече от 60 песни и романси, много от тях - от известни композитори (Направник, Калинников, Римски-Корсаков). Някои от стихотворенията му стават популярни народни песни.
Публикации:
Поезия:
КОГАТО ЗАЛЕЗ ПОЗЛАТИ РЕКАТА…/ превод: Иванка Павлова/ брой 39 април 2012
НОЩ НАД ВЪРХОВЕТЕ…/ превод: Димитър Горсов/ брой 39 април 2012
РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013
НА Щ. В. ПЛОТНИКОВА/ превод: Георги Ангелов/ брой 52 юни 2013
ТИХА НОЩ/ превод: Трайко Симеонов/ брой 102 януари 2018
ДВИЖИ СЕ ВРЕМЕТО БАВНО…/ превод: Никола Венетов/ брой 116 април 2019
МЪКАТА НА СТАРЕЦА/ превод: Иванка Павлова/ брой 116 април 2019
НА СЕЛО/ превод: Петко Р. Славейков/ брой 141 октомври 2021
За Иван Никитин:
ИВАН САВИЧ НИКИТИН/ автор: Владимир Шулятиков/ брой 39 април 2012
