Иван Никитин

превод: Трайко Симеонов

Чудно и потайно
във небесни мир,
звездите омайно
трепкат си безспир.

Бавно, бавно плува
бледата луна,
из града царува
сладка тишина.

Дреме той, почива
в тоя нощен час,
леко го преспива
Божията власт.

Понякога само
като нощен цар,
скита тука-тамо
будният стражар.

Всяка къща, хижа
унесени в блен,
без сълзи и грижи
дремят в сън блажен…

——————————

сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 4, 1 април 1915 г.