Льоринц Сабо

Льоринц Сабо (Lorinc Szabo; 31.03.1900, Мишколц - 3.10.1957, Будапеща), унгарски поет, преводач и критик, е роден в семейство на локомотивен машинист. Учи в Дебрецен, в университета в Будапеща, но не го завършва - започва работа като журналист във вестник „Вечер”, където работи от 1921 до 1944 г. Между 1927 и 1928 г. основава и е редактор на в. „Pandora”. Публикува първите си стихове през 20-те г. в сп. „Нюгат” („Запад”). Първата му книга „Земя, гора, бог” излиза през 1922 г, последвана от „Калибан” (1923), „Светлина, светлина, светлина” (1926), „Шедьоври на сатаната” (1926) „Ти и света” (1932), „Сепаративен мир” (1936), „Бой за празника” (1938), „Песента на щуреца” (1947), „Двайсет и шестата година” (1957), състоящ се от 120 сонета, посветени на мъртвата му любима. Участва във Втората световна война. Превежда на унгарски Шекспир, Колридж, Бодлер, Вийон, Молиер, Гьоте, Клайст, Верлен, Тютчев, Пушкин, Маяковски, Крилов, Омар Хаям. Награди „Атила Йожеф” (1954), „Лайош Кошут” (1957). Умира от сърдечен пристъп. Творчеството му е израз на предметно-интелектуална стилистика, то е изпълнено с разочарование от демокрацията и протест срещу буржоазния строй. На български е издадена книгата му „Фортисимото на щуреца: Избрани стихове, преводи, пътеписи /; състав. Дьорд Сонди” (2000). На български е превеждан от Александър Миланов, Вътьо Раковски, Георги Крумов, Георги Пашов, Димо Боляров, Екатерина Йосифова, Иванка Павлова, Кирил Кадийски, Малина Томова, Невена Стефанова, Николай П. Бойков, Нино Николов, Павел Спасов, Първан Стефанов, Юлия Крумова и др. Лириката му е преведена на 14 езика.


Публикации:


Поезия:

СЕГА В ДУШАТА САМО/ превод: Димо Боляров/ брой 36 януари 2012

НАШИТЕ ПРЪСТИ/ превод: Нино Николов/ брой 53 юли 2013

КАЗВАТ, ЧЕ БИЛА КРАСИВА/ превод: Невена Стефанова/ брой 83 април 2016

СМУТ/ превод: Иванка Павлова/ брой 87 септември 2016

НА ШИРНАТА СИНЯ ПОЛЯНА…/ превод: Димо Боляров/ брой 123 декември 2019

ИЗБУХВАНИЯ/ превод: Александър Миланов/ брой 124 януари 2020

КОСОВЕ В РАННИ ЗОРИ/ превод: Димо Боляров/ брой 126 март 2020