Льоринц Сабо

превод: Димо Боляров

Та ти сега си вече само трепет,
земя, небе, магия, танц в съня си цветен,
очи притваряш, вятър те целува тръпно,
омайват се ведно сърцевина и външност,
отмерено звънтеж поляната люлее,
сърцето ти щом слее ритъма си с нея,
от сфера сякаш, в миг, на светлина талаза
избухва откъм теб; така напуска Азът,
така се юрва, тъй расте през небесата
и чак когато сам побрал е необята,
когато само е обвивката, покрова,
тогава ти ще видиш себе си отново -
нищожество изгубено, когато рамка
си вече ти на всичко и нещата там са
недрата ти… внезапно със покой божествен
съзнанието земно гасне и изчезва,
над ширната поляна синя в далнините
подхващат щурчови мелодии звездите.