Льоринц Сабо

превод: Димо Боляров

Бе хубаво, докато беше жива. Както
да те обичам днес, ми липсва топлината
на тялото ти, гушнато до мене;
коприната на твоя глас и поглед,
чувствеността на кожата, да трепнеш
красиво цялата; с гърдите обли,
с ръце, с крака, уста, очи, с душата
си цялата; докато в самотата
те чаках още, се изпълвах с тебе.
В страстта поглъщах те като целебен
балсам със тяло - сто уста честити,
и четвърт век на теб не се наситих;
днес голотата ти е блян надземен -
как нощницата, свойта смърт, ще снемеш!