Льоринц Сабо

превод: Нино Николов

НАШИТЕ ПРЪСТИ

Пръсти с пръстите се сгушиха,
сякаш че с по пет бедра
фантастични животинчета
обичта преплете, сбра.

И безсилни, и безпомощни,
свити все един до друг,
в клетка сякаш за осъдени
чакаха смъртта си тук.

Несебичното надмогнали,
те откраднаха мига,
в който се бленува дългата
нощ без капчица тъга.

Сетне леко се отпуснаха
за почивка, пръст до пръст,
като влюбени, погребани
под една и съща пръст.

СКАЛА РОНЛИВА

Ти бе до мен, каквото и да беше,
а днес не вярвам, сам и безутешен,
че в звездната вършачка на Всемира
зрънце зрънцето някъде намира,
та пак от щедростта ти, моя мила,
след четвърт век да черпя нова сила,
намерил в теб, каквото съм обичал,
че днешното, и то от мен изтича,
скала ронлива, от година вече
стоя дори за себе си далечен,
потънал цял във Вечността от време,
усетил и безкрая като бреме,
защото всичко скъпо, споделено,
е минало, от себе си ранено.