Льоринц Сабо

превод: Александър Миланов

ИЗБУХВАНИЯ

И стана всичко призрачно в мигът,
когато с вяра трепетна и жажда,
преодоляла срам и грях, пламтяща,
разкри пред мене тръпнещата плът.
Подобно струя огнена сърцето
в кръвта ти със целувки вля жарта,
живота възжела, сломи смъртта
и портите ти търсещо, усети,
че чак до твоето сърце проникна
през пещера от плът като коприна -
коприна подлудяваща, изниква
замайваща от музика картина.
Избухвания, неми, исполински,
разтърсваха у нас света същински.

ОБИЧАМ ТЕ

Аз те обичам, обичам, обичам,
цял ден те търся, на сянка приличам,
цял ден въздишам по твоето тяло,
влюбен в любимата своя печално,
цял ден за твоето тяло жадувам,
с тебе и всеки твой миг аз целувам.

С тебе и всеки твой миг аз целувам,
с чара на всеки твой миг съществувам,
с трепет целувам земята, където
тихо присъстващ с копнежи в сърцето,
търся те и отдалече привличан,
аз те обичам, обичам, обичам.