Льоринц Сабо

превод: Невена Стефанова

Казват, че била красива, аз не казвам нито дума.
казват, че зора е съща със косите си бакърени,
казват - светове незнайни са очите й големи.
Казват - горда - с поглед даже тя не би удостоила
мургав някакъв си глупчо, малчуган, на мен подобен.
Тя обаче се усмихва и - догдето те въздишат
по брадичката й нежна и устата присмехулна -
никой и не подозира вчера как ме нацелува.
Тя мълчи - отгде да знаят, че росата сме видели
в свойто бдение прекрасно върху нас да се изсипва!
Косовете ни съзряха в нашта радост безпределна
и на свой ред ги прихвана нашето опиянение,
в майския листак отгоре над главите ни кръжаха,
ой, каква любовна песен пред разсъмване ни пяха!