Льоринц Сабо

превод: Иванка Павлова

ГОРСКА ЛЮБОВ

Здрачава се… Пред кухнята ни наизскачаха невидими щурчета,
в далечината секнаха отекващите удари на брадва.

Дори и пътищата са се сгушили върху мъхнатата гръд на гората,
а въздухът безплътен, дъх стаил, се вслушва в нещо.

Усещаш ли вълнуващата ласка на вечерните цветя?
(Поляните облъхват с аромата си душите ни.)

Любовно упоение струи в ръцете ни,
ако случайно пръстите ни се докоснат,

и всяка моя клетка тръпне от отмала,
помисля ли за нашите безкрайни нощи.

А всъщност се е спуснал здрач, но аз и ти не забелязваме,
че пушекът провесва над комина рошавата си глава,

че е отново нощ и над любовното ни ложе
разпуква любопитните си пъпки розата.

ЗАМИНА ТИ И ВСИЧКО ОПУСТЯ

Замина ти и всичко опустя. Изчезна
вдън мъртвите гори тъй веселото ехо.
Ридаейки безмълвно там, не иска то да слуша
призивните ми думи, с лъчезарна радост
след мене името ти да повтаря, а довчера -
все още заедно, щастливи - го учехме с теб на това.
Повяхна подиробед пищната зеленина,
затвори пъпки цъфналият шипков храст,
на теменужките в очите бликнаха сълзи:
без теб и аз помръкнах, нова горест
се вля в измъченото ми сърце.
От камъните на старинна кула
над селото се взирах надалече
към кораба с опънати платна.
И мене ли отнесе той? Стоях безжизнен,
дордето проехтя вечерната камбана.
Нощта роса поръси: натежаха
звезди по моите ресници. До среднощ
сред гънещите се дървета тишината плака.

МОЛИТВА ЗА ДЕЦАТА МИ

Звезди, животни, камъни, дървета,
това е на един баща завета.

Далеч ли от децата си оставах,
съдбата им на вас аз поверявах.

И както с мен, добри и с тях бъдете.
Ако умра, над рожбите ми бдете.

Сезони бързащи, реки, градини,
обичайте децата ми невинни.

Води напред разумно, път, и двете:
и плахото момиче, и момчето.

Лицата им целувай, нежен вятър.
Трева, стани възглаве за децата.

С плода си, ябълко, им давай сила.
Бъди им, многозвездна нощ, закрила.

Учи ги и ги стопляй, слънце свято,
сложи в джобовете им свойто злато.

И всички вие - мъртви или живи:
светкавици и мравки работливи,

орли крилати, облаци бездомни,
учете ги. Пази ги, свят огромен.

Човекът може да е зъл. Земята,
небето синьо, огънят, водата

са истинските ми роднини. Зная:
ще стана огън, пръст, вода накрая.

Заклевам ви, роднини мои, бдете,
с любов обичните ми обградете!

КАРУЦА СЪС СЕНО

Каруца със сено премина нощем
в града, по улиците ни, под бяла
обилна лунна светлина. Как само
къщята се проточваха в редици
и как се вслушваха, а поломени
въздишаха крайпътните дървета.
Каруца със сено в града премина.
Дойде и продължи сред сладък мирис,
разнасящ се от нея; в светлината
потъваше, изплуваше отново
и ми разказваше - на мене само!
Донесе ми щурци и месечина,
ливада, рунтаво овчарско куче,
широкогърла песен на жътвари,
на селянките мургавата кожа,
плуга, ведрата, циганските песни
и гъгнещата гайда. Тъй ми върна
отдавнашните спомени. В очите
на биковете като сажди черни
донесе силно слънце, дъжд пороен
и хълмове, от него осветени,
труда жесток и силата - онази
сурова издръжливост на човека!
Обратно тя сега ми върна всичко
в нощта, в града, заспал мъртвешки сякаш.
И слушах развълнуван как край мене
растат дърветата, а в далнината
като че ли върху гигантско тяло
сред върхове в съня си древен диша
сам богът дъбочел на планините.

СКИТНИКЪТ ТРЪГВА

Поех с бастун и с остарялото си куче.
Вървях и пеех. Бях на слънцето приятел.
Омайваше ме то с дъха на утринни ливади,
показваше ми всяко камъче и охлюв -
да виждам, да обичам, да се удивлявам,
ме учеше… Посрещаше ме нещо ново
подир завоите и в свежата зеленина
изникваха крайпътни снежнобели камъни.
А по-нататък, сред разлистените планини,
животът многолик блестеше още по-прекрасен.
На слънцето приятел бях: до своя заник
ме съпровождаше. С целувка се сбогува,
когато чудесата си нощта натрупа.
Шуртеше тихичко водата, в езерата
шараните заспаха. Легнах си и аз.
И чувствах как поемам с всяка клетка
упойващия аромат на пръст и на трева.
Заплашващи очи проблясваха в гъстака,
но аз не се страхувах: знаех, че ме пази,
наострило уши си и с поглед, вперен в мрака,
застанало на стража старото ми куче.