Саади

Саади Муслихиддин (пълно име - Абу Мухаммад Муслих ад-Дин ибн Абд Аллах Саади Ширази; Шираз, Южен Иран, 1203/1210 - Шираз, 9.12.1292) е ирански (персийски) поет, писател и суфийски шейх. Произхожда от небогато семейство на духовници. Баща му, който служил на атабека на Фарс (Парс) Саад ибн Занги Муслих ад-Дин, умира рано. В средата на 20-те г. на 13 в. учи в медресето на суфийските шейхове - висшата духовна академия „Низамие”в Багдад, под попечителството на Саад ибн Занги Муслих ад-Дин. През 1266 г. ордите на Чингисхан настъпват срещу родния Шираз. Поради монголското нашествие срещу Иран, Саади в продължение на почти 30 г., от 1226 до 1255 г., пътешества като дервиш из Мала Азия, Сирия, Египет, Ирак, Индия, Централна Азия. Връща се през 1256/7 г. в Шираз - под покровителството на Абу Бакр ибн Саад (1226-1260), сина на покойния Саад, живее като духовен наставник в малък манастир в покрайнините на Шираз до края на живота си. През 1257 г. в Багдад написва сборника със стихове на етични теми “Бустан” („Овощна градина”), където в десет глави в стихове изложена суфийската философия и етика, онагледявана от занимателни притчи и разкази, а през 1258 г. написва “Гюлестан” (”Розова градина”) - сложно епично платно в литературната форма садж (римувана проза със стихотворни откъси), в 8 глави, всяка от които представлява един от аспектите на житейската мъдрост. Стиховете му са пълни с доброта, хумор и скрит символизъм, често в тях той зашифрова описанието на състоянията, които изпитва мистикът по своя път. Авторството на третата му книга, „Пенд наме” - „Книга на наставленията (съветите)” е съмнително. „Бустан” и „Гюлестан” се ползват с необикновена популярност на Изток, влиянието им върху тюркската и индийската литература е огромно, те стават, наравно с Корана най-разпространените учебници в персийските училища. Саади е първият персийски поет, за когото още през 17 в. научават на Запад. Силното му влияние върху европейската литература е общопризнат факт. Съвременният му мавзолей в Шираз е изграден през 1952 г. по проект на А. Годар. И днес милиони хора започват познанието за езика и култура на Иран именно чрез творчеството на Саади, наричан „съвестта на Персия”. На български е превеждан от Йордан Милев.


Публикации:


Поезия:

ЗНАЧИ СИ БИЛА ЛЪЖЛИВА…/ превод от руски: Стоян Бакърджиев/ брой 51 май 2013

СТИХОВЕ/ превод: Димитър Милов и Илона Толсузова/ брой 147 април 2022

ЧУЙ ТИ ТАЗИ СЛУЧКА, СТАНАЛА В БАГДАД…/ превод: Димитър Милов и Илона Толсузова/ брой 149 юни 2022


За Саади:

ХАДИСИ ЗА СААДИ/ брой 35 декември 2011

ПОЕЗИЯТА НА СААДИ/ автор: Ахмад Тамимдари/ брой 35 декември 2011

СААДИ/ автор: Абузар Ебрахими Торкаман/ брой 35 декември 2011

КАФЕНЕТО/ автор: Дмитрий Кедрин/ брой 51 май 2013

НЕУТОЛИМИЯТ ДУХ НА ГЕНИЯ/ автор: Димитър Милов/ брой 146 март 2022