превод: Литературен свят

Саади, разказвайки за живота си, писал: «Веднъж нямах обувки, и бях принуден да вървя бос по горещия пясък, мислейки си, колко съм нещастен. А после срещнах куц, на който му беше много трудно да се придвижва. Веднага се поклоних на небето и благодарих, че съм в много по-добро положение от онзи, който няма дори крака да ходи».

—————————–

Веднъж Саади седял в книжарница. Продавача го нямало, и някой влязъл и поискал една от книгите на Саади, без да знае, че говори с поета.
Саади попитал:
- Какво ви харесва в книгите на Саади?
Посетителят отвърнал:
- Забавен момък е!
След което Саади му подарил книгата, и когато онзи поискал да я плати, поетът казал:
- Не, аз съм Саади, и когато ме нарекохте «забавен момък», ми подарихте всички награди, които бих могъл да си пожелая!