СААДИ
превод: Литературен свят
Саади се родил в 1213-1219 г. в съвременен Шираз в Иран. Името на поета e Абу Абдаллах Шараф уд-Дин, а Саади е негово почетно прозвище (лакаб). Във връзка с това, че живял по време на управлението на Абу Бакр ибн Саад ибн Занги, един от агабеките на тюркските салири, и султанът го уважавал, поетът, за да му покаже своята преданост, си избрал прозвището «Саади», (т.е. отнасящ се към Саад).
Начално образование получил в Шираз, но в резултат на нашествието на монголите бил принуден да се премести в Багдад. Там Саади учил в медресето «Низамийе», което било най-големият научен център по онова време, и получил най-високото образование. Има предания, че Саади е бил в Ирак, Сирия, Анатолия, Египет, Мароко, Азербайджан, Балх, Газни, Пенджаб, Гуджарат, Сумнат.
По време на тези странствания той като държавен служител, секретар, поет и учен-богослов се срещнал и запознал с известни личности от онзи период. Веднъж, както пише сам Саади, по време на такова пътешествие по пътя за Йерусалим бил пленен от кръстоносците.
През 1256-1257 г. се върнал в родния си град. По това време управник на Шираз бил Абу Бакр ибн Саад ибн Занги, и той, подписвайки съглашение с монголите, установил мир в областта. Саади, високо ценящ действията на повелителя, през 1257 г. му посветил произведението си «Бустан», а след година му поднесъл своя «Гюлестан».
Тези книги за кратко време се прославили в персоезичните области на ислямския свят. Но няколко години по-късно, след смъртта на султана и неговия син, наследникът на престола не успял да управлява страната и тя паднала в ръцете на монголите. Саади, уморен от набези и разпри, за втори път тръгнал на поклонничество. Според предание, там той се срещнал с владетеля на монголите Абака хан.
Последните години от живота си Саади прекарал в родината и се занимавал с молитви и богослужение. Починал през 1292 г. Гробницата му се намира в Шираз, близо до медресето му.
За най-известно произведение на Саади се счита «Гюлестан» (”Розова градина”). Част от книгата е написана в стихове, а друга - в римувана проза. Макар че «Гюлестан» се чете с лекота, е много трудно да й се подражава. В продължение на векове е имало поети, които са се опитвали да създадат произведение, подобно на «Гюлестан». Но тези подражания не могат да се сравнят с «Гюлестан». Сред произведенията, написани в стила на «Гюлестан», може да се споменат «Нигаристан» на Моин уд-Дин Джувейни, «Бахаристан» на Джами, «Роузат ул ахбаб» на Сатили.
Второто голямо и известно произведение на Саади след «Гюлестан» е «Бустан» (”Овощна градина”). Това произведение, състоящо се от десет глави, включва религиозни, морални, мистични теми, включително такива теми като справедливост, великодушие, любов, молба, възпитание, благодарност, разкаяние. Поетът отразява в тях свои съкровени мисли и чувства.
Теми, които с усилие се вписвали в други произведения, като че ли оживели в «Гюлестан» и придобили дълбок смисъл.
Когато четеш произведенията на шейх Саади, ти се иска да кажеш: «Да, аз също именно за това бих искал да говоря».
Саади Ширази е една от великите личности на персийската литература и без «Гюлестан» и «Бустан» е невъзможно да си представим напълно литературата на Иран. Саади заема високо положение не само в персийската, но и в туркменската литература. От стихотворение на Махтумкули се вижда, че произведенията на Саади се изучавали в миналото в туркменските мектеби и медресета.
Други произведения на Саади са «Дибаче» (”Въведение”), «Маджалис е панджгане» (”Пет меджлиса”), «Соал е сахиб диван» (”Въпрос към разпоредителя на хазната”), «Агл ва ешг» (”Разум и любов”), «Насихат ул-молук» (”Назидание за управника”), «Ресале е селасе» (”Три трактата”), касиди на персийски и арабски език, газели, четиристишия, муфрадат (отделни бейтове), мадхийат (”хвалебствени оди”), муламат (стихотворения, в които се редуват стихове и полустишия), тайибат (приятни стихотворения), бедайе (приятни, чудновати стихотворения), мукатаат (откъси), хазлийат (шеги) и др.
Из „Мъдреците на Изтока”, Махачкала, 2009
