Осип Емилиевич Манделщам (Йосиф Хацкелевич Манделщам) e руски поeт, прозаик, преводач. Ражда се на 3. (15 н. с.) 01. 1891 г. във Варшава в еврейско семейство. Баща му е Емилий Вениаминович (Емил, Хаскл, Хацкел Бениаминович) Манделщам (1856-1938) - търговец на кожи от І гилдия. Еврейският род Манделщам е дал равини, физици, лекари, преводачи на Библията. Майка му Флора Осиповна Вербловская е също от еврейско семейство, музикантка, роднина на литературоведа С. А. Венгеров. Отраства в Петербург. Завършва едно от най-добрите в тогавашна Русия училища - Тенишевското търговско училище (1907). Известно време членува в партията на есерите (1907). Слуша лекции в Парижкия, после в Хайделбергския университет. Учи в историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1911-1917), без да завърши. От 1908 г. се сближава с поетите-символисти, близки до сп. «Аполон» (Ин. Аненски, Вяч. Иванов и др.), в което дебютира през 1910 г. Дружи с Николай Гумильов и Анна Ахматова, през 1912 г. се присъединява към акмеистите, влиза в Цеха на поетите. На 14.05. 1912 г. се покръства в протестантска общност на методисти в гр. Виборг. След Октомврийската революция живее в Петроград и Москва (1918-1919), Киев и Крим (1919-1920), Грузия (1920), после в Петроград, през 1922 г. се заселва с жена си Надежда Яковлевна Хазина (Манделщам) в Москва. Издава сборниците със стихове «Камък» (1913, 1915, 1922), «Tristia» (Берлин, 1922), «Втора книга» (Москва, 1923, преиздадената «Tristia»), «Стихотворения» (1928), автобиографичните повести «Шумът на времето» (1925) и «Египетска марка» (1928), литературна критика «За поезията» (1928), цикъла очерци «Пътешествие в Армения» (1933), есеистичния трактат «Разговор за Данте» (1933) и др. На границата на 1920-1930-те г. с покровителството на Николай Бухарин става коректор във в. «Московски комсомолец». Превежда 19 книги за 6 години, получава пенсия - «за заслуги към руската литература» (тогава е 41-годишен), жилище и сключва договор за 2 т. Избрано, което не излиза, но му е заплатено. Издава и книги за деца: «Примус» (1925), «Топки» (1926), «Трамваи» (1926). Обвинен в плагиатство (в книга, редактирана от Манделщам, той бил наречен не редактор, а преводач), разгаря се скандал, от който го спасява Бухарин, уреждайки му пътуване в Армения през 1930 г. Преводач е и през 30-те г. През април 1932 г. безпартийният поет е включен в организационния комитет на ССП (Съюза на съветските писатели) със знанието на Сталин. т. е. става поет от съюзната номенклатура. Преуспяващ съветски писател, той печата и в периодиката - в най-престижните издания «Литературная газета», «Известия»,«Огонек», «Красная новь», «Звезда», «Ленинград» и мн. др. По това време прави постоянно резки изказвания не само за Сталин, но и за държавата. През м. ноември 1933 г. пише оскърбителен стихотворен памфлет срещу Сталин, който чете на много хора (известни са 23), трима души от които по-късно са арестувани по други поводи - Владимир Нарбут, Лев Гумильов и Борис Кузин, но не и разпитвани за тези стихове. И досега е неизвестно кой го издава на ОГПУ, явно някой от неговия близък кръг или дори приятел. Самият донос липсва в делото. След връщане от 2-месечна почивка в Крим, е арестуван на 13.05.1933 г. със заповед на Яков Саулович Агранов (Янкел Шмаевич Шевелевич; 1893-1938) - тогавашен началник на Секретно-политическия отдел и заместник-председател на ОГПУ. Следствието се води в продължение на 2 седмици от следователя Николай Христофорович Шиваров (български комунист, самоубил се в лагер през 1937 г.), поетът не е бит и изтезаван. На писмо от Бухарин до Сталин (чак през първата половина на юни 1934 г.) относно ареста на поета, Сталин написва: «Кой им е дал правото да арестуват Манделщам? Безобразие…». Присъдата (края на май 1934 г.) е необичайно мека - 3-годишно заточение (по най-невинния член 58.10. - «антисъветска агитация»): Манделщам е изпратен (разрешават му да вземе и жена си, което нито после, нито преди това не се е разрешавало) в градчето Чердин на р. Кама в Северен Урал, Пермско - там той постъпва в болница с психически проблеми, прави опит за самоубийство, скача от 2 етаж, счупва само ръката си. На 13.06. 1934 г. се провежда известният телефонен разговор между Сталин и Пастернак за Манделщам, в който Сталин уверява Пастернак, че делото на поета ще бъде преразгледано. След телеграма на Надежда Манделщам лично до Сталин с молба двамата да напуснат Чердин, делото е преразгледано мигновено на 14-15.06.1934 г. Много скоро е отменено фактически и заточението - снет е специалният режим, известна е фразата на Сталин по този повод: «Да се изолира, но да се запази». Поетът се заселва по свой избор в град Воронеж (голям областен център) на 25.06.1934 г., където се занимава с литературна дейност - завеждащ литературната част в местния театър, работи във вестници и списания, сътрудничи на местното радио, пише стихове, пиеса, кинорецензии, местната писателска организация му дава материална помощ, пътува в командировки, пише усилено стихове, много чете, води консултация за млади литератори към в. «Комуна». Подкрепян и покровителстван явно по указание на центъра от Семьон Семьонович Дукелски, началник на УНКВД за Централно-Черноземна област. Така е до 1936 г., когато ситуацията се променя - Манделщам остава безработен, беден и в изолация. В началото на 1937 г. създава във Воронеж «Ода» за Сталин. На 16.05. 1937 г. се връща в Москва, живее в село Савьолово и град Калинин (Твер) - до 10.03. 1938 г. През 1938 г. пенсията му е отнета. На 16.03. 1938 г., възползвайки се от отрицателна литературна рецензия на писателя Пьотр Павленко за последните воронежки стихове на поета, първият секретар на Съюза на Съветските писатели Владимир Петрович Ставски (Кирпичников) пише поверително писмо до «железния нарком» Ежов за превъзпитанието на Манделщам. В него се казва: «В част от писателската среда много нервно се обсъжда въпросът за Осип Манделщам… Въпросът е не само и не толкова в него, автора на неприлични клеветнически стихове за ръководството на партията и целия съветски народ. Въпросът е за отношението на група видни съветски писатели към Манделщам. И аз се обръщам към Вас, Николай Иванович, с молба да помогнете». Междувременно през март 1938 г. Литературният фонд на СП по разпореждане на Ставски дава на поета карта за 2-месечна почивка в профсъюзния санаториум «Саматиха» край Москва. На 02.05. 1938 г. е арестуван там за втори път. Осъден на 5 г. лагер за «контрареволюционна дейност» (чл. 58). Умира на 47 г. вероятно от тиф в транзитния лагер «Втора река» във Владивосток на 27.12.1938 г. Реабилитиран по делото от 1938 г. посмъртно през 1956 г. веднага след 20 конгрес. По делото от 1934 г. е реабилитиран през 1987 г. През 1966 г. излиза «Воронежки тетрадки» (стихове), през 1970-те се появява «Четвърта проза» (написана 1930), а през 1973 г. - сборник със стихове. Сега са издадени всички произведения на Манделщам.

Публикации:

Поезия:

ИЗ „АНТОЛОГИЯ НА АНТИЧНАТА ГЛУПОСТ”/ превод: Георги Ангелов/ брой 32 септември 2011

НЕ СЪМ СЕ ВСЛУШВАЛ В ПЕСНИТЕ НА ОСИАНА…/ превод: Димитър Горсов/ брой 37 февруари 2012

ТРЕВИТЕ ПЪСТРИ…/ превод: Татяна Любенова/ брой 80 януари 2016

СТИХОВЕ/ превод: Дафинка Станева/ брой 80 януари 2016

БЕЗСЪНИЕ. И ОМИР. ОПЪНАТИ ПЛАТНА…/ превод: Николай Бояджиев/ брой 103 февруари 2018

НЕ, НИКОГА И НИКОМУ НЕ БЯХ СЪВРЕМЕННИК…/ превод: Николай Тодоров/ брой 119 юли 2019

ДАРЕН СЪМ С ТЯЛО - ПИТАМ АЗ: ЗАЩО…/ превод: Красимир Георгиев/ брой 135 февруари 2021

ТАТАРИ, УЗБЕКИ И НЕНЦИ…/ превод: Никола Инджов/ брой 135 февруари 2021

ЧУВАМ, ЧУВАМ РАНЕН ЛЕД…/ превод: Татяна Любенова/ брой 136 март 2021

За Осип Манделщам:

ЛИСТОВЕ ОТ ДНЕВНИКА/ автор: Анна Ахматова/ брой 135 февруари 2021