СТИХОВЕ
превод: Дафинка Станева
125 г. от рождението на поета
***
Твоя лик, мъчителен и крехък,
не можах да сетя в таз мъгла.
“Господи!” - по грешка аз изрекох,
без да искам туй да промълвя.
Като птица името Господне
от гръдта ми бързо излетя.
А пред мен кълба мъгли се гонят,
клетка подир мене опустя.
—————————–
***
Със злато от варак горят
рождественски елхи в гората.
А в храста вълците-играчки
с очи ужасни те страшат.
О, ти пророческа печал,
о, тиха свобода ти моя.
На мъртвото небе покоя -
навеки смеещ се кристал!
—————————–
***
Ти, сън мой тих, мой сън всекиминутен -
невидима, пленителна гора,
където се понася шепот смутен -
перде от свила в палава игра.
В безумни срещи, спорове мъгливи,
на кръстопът пред поглед удивен,
този невидим шум под пепел сива
избухна и угасна покорен.
Като мъгла лицето ти облича,
и думите замират на уста.
И струва ти се, че плашлива птица
във храстите се стрелва вечерта.
***
Образ твой, мучительный и зыбкий,
Я не мог в тумане осязать.
“Господи!”- сказал я по ошибке,
Сам того не думая сказать.
Божье имя, как большая птица,
Вылетало из моей груди.
Впереди густой туман клубится,
И пустая клетка позади.
1912
—————————–
***
Сусальным золотом горят
В лесах рождественские елки,
В кустах игрушечные волки
Глазами страшными глядят.
О, вещая моя печаль,
О, тихая моя свобода
И неживого небосвода
Всегда смеющийся хрусталь!
1908
—————————–
***
Мой тихий сон, мой сон ежеминутный -
Невидимый, завороженный лес,
Где носится какой-то шорох смутный,
Как дивный шелест шелковых завес.
В безумных встречах и туманных спорах,
На перекрестке удивленных глаз
Невидимый и непонятный шорох,
Под пеплом вспыхнул и уже погас.
И как туманом одевает лица,
И слово замирает на устах,
И кажется - испуганная птица
Метнулась в вечереющих кустах.
Образ твой, мучительный и зыбкий,
Я не мог в тумане осязать.
“Господи!”- сказал я по ошибке,
Сам того не думая сказать.
Божье имя, как большая птица,
Вылетало из моей груди.
Впереди густой туман клубится,
И пустая клетка позади.
1912
—————————–
„…Славата на Манделщам е особена. През живота си той никога не се е ползвал с такава популярност сред широката читателска маса, каквато достига, благодарение родството на поезията си с народната песен, Есенин, или, благодарение мощта на поетичния си глас, Маяковски, всъщност едва ли по-понятен от Манделщам. Кръгът на читателите и ценителите на Манделщам винаги е бил по-тесен, отколкото този на разбиращите и обичащите Пастернак, тъй като последният при не по-малката си сложност, заразява читателя със страстта на своята поезия тогава, когато а поезията на Манделщам е присъща по-голяма сдържаност.
…Манделщам не е поет на масите, а на все по-растящ елит читатели.”Има неголям тесен кръг от хора, които знаят - не мислят, не смятат, а именно знаят, че Осип Манделщам е забележителен поет” - започва своята статия Георгий Адамович, провъзгласяващ законното право на Манделщам да има такова признание от потомците, подобно на признанието, което получава в XX век Тютчев”.
—————————–
Ирина Бушман “Поэтическое искусство Мандельштама”, Мюнхен, 1967
