Осип Манделщам

превод: Николай Бояджиев

***

Безсъние. И Омир. Опънати платна.
Прочетох корабния списък до средата:
онуй котило, жеравен влак - над Елада,
издигнал се в оная древна далнина.

Като клин жеравен, в чужбина пришълци -
главата царска с божа пяна озарена, -
къде отивате? Ако не бе Елена,
какво е Троя, о, ахейски храбреци?

Морето, Омир - всичко обич направлява.
Кого да слушам? Ето Омир пак мълчи
и черното море витийствува, бучи
и към възглавницата с грохот приближава.