ТРЕВИТЕ ПЪСТРИ…
превод: Татяна Любенова
***
Тревите пъстри щом повяхват
и църквата кънтяща празна е,
във тъмнината - змей лукав - аз,
към Кръста се промъквам тайно.
С монашеска смиреност пия
сърцата съсредоточени,
тъй както безнадежност пие
кипарис от небе вглъбено.
Обичам веждите извити
и ликовете на светците,
от злато и от кръв, петната
на статуите по телата.
И може би в мечтите мами ни
пак този призрак на плътта,
прониква той между парцалите
и диша съдбоносна страст.
1910
—————————–
***
Светлината ненавиждам
на звезди еднообразни.
Здравей, бълнуване предишно -
кула моя, с остър ръст!
Бъди дантела, бъди камък,
стани и паяжина ти,
гръдта на пустото Небе
с иглата тънка нарани.
Ще дойде, знам, и моя ред -
размаха чувам на крила.
Ала къде ще иде, где,
на мисъл живата стрела?
Ще свърши моят път и срок
и може би ще дойда пак:
там - да обичам аз не мога,
тук - да обичам се боя…
1912
***
Когда мозаик никнут травы
И церковь гулкая пуста,
Я в темноте, как змей лукавый,
Влачусь к подножию креста.
Я пью монашескую нежность
В сосредоточенных сердцах,
Как кипариса безнадежность
В неумолимых высотах.
Люблю изогнутые брови
И краску на лице святых,
И пятна золота и крови
На теле статуй восковых.
Быт может, только призрак плоти
Обманывает нас в мечтах,
Просвечивает меж лохмотий,
И дышит в роковых страстях.
1910 г.
—————————–
***
Я ненавижу свет
Однообразных звезд.
Здравствуй, мой давний бред -
Башни стрельчатый рост!
Кружевом, камен, будь
И паутиной стань,
Небо пустую грудь
Тонкой иглою рань!
Будет и мой черед -
Чую размах крыла.
Так - ну куда уйдет
Мысли живой стрела?
Или свой путь и срок
Я изчерпав, вернусь:
Там - я любить не мог,
Здесь - я любитя боюсь…
1912 г.
