Осип Манделщам

превод: Никола Инджов

***
Татари, узбеки и ненци
и цял украински народ
ведно със приволжските немци
очакват си свой преводач.

А може би в тази минута
и мене на турски език
превежда ме някой японец,
в душата ми влязъл за миг.

1933

——————————

***
Пусни ме, дай ме ти на вятъра, Воронеж.
Затваряш ли душата ми или я рониш?
Какво над мене ще пророниш в тъмна нощ?
Воронеж - своенравие, Воронеж - гарван, нож…

1935

——————————

***
Лишихте ме от полет и от морски бряг,
подложихте ми за опора влажен пруст и
какво постигнахте? Успяхте ли все пак
да ми отнемете и шепнещите устни?

1935

——————————

***
Изчезват в буци пръст човешките глави,
аз се смалявам там, ще се забрави мойто име,
но в мили книги и в игрите детски ще се появи
гласът ми, за да изрече, че слънце има!

1937?