Осип Манделщам

превод: Димитър Горсов

***

Не съм се вслушвал в песните на Осиана,
не съм пил от старинните вина,
защо пак виждам сребърна поляна
и - цяла в кръв - шотланската луна?

И стонове на гарван, и на арфа
долавям сред зловеща тишина;
и ветрове там на сподвижник шарфа
развяват из неясна далнина.

От чуждите певци - като наследство -
блуждаещите сънища аз взех;
и всяко скучно родство и съседство
съзнателно отхвърлям, с волен жест.

Тъй не едно съкровище, презряно
от внуци, към правнуци ще върви…
А чужда песен, щом запей припряно,
за своя скалдът ще я обяви.

1914

—————————–

***

Я не слыхал рассказов Оссиана,
Не пробовал старинного вина;
Зачем же мне мерещится поляна,
Шотландии кровавая луна?

И перекличка ворона и арфы
Мне чудится в зловещей тишине;
И ветром развеваемые шарфы
Дружинников мелькают при луне!

Я получил блаженное наследство -
Чужих певцов блуждающие сны;
Свое родство и скучное соседство
Мы презирать заведомо вольны.

И не одно сокровище, быть может,
Минуя внуков, к правнукам уйдет;
И снова скальд чужую песню сложит
И, как свою, ее произнесет.

1914