Литературен свят

Марко Недялков

Марко Недялков Христов, български поет, е роден е на 15.09.1931 г. в село Овчи кладенец, Ямболско. Завършва българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Дебютира със стихове през 1951 г. Редактор във вестник „Народна младеж”, Българско Национално Радио и издателство „Народна младеж”. Той е един от учредителите на Кабинета на младия писател при СБП. Марко Недялков е автор на повече 40 книги с поезия, проза, есеистика: “Рачо Ковача” (1973), “С гласа на Балкана. Есета” (1974), “След хиляда години раздяла. Любовна лирика” (І изд. - 1974, ІІ изд. - 1993), “Разузнавачи. Разкази” (1975), “Усмивката на моя ден” (1975), “Зорницата за мама плаче” (1980), “Стрелчански балади” (1981), “Куцото Ване. Повест за деца” (1984), “Живот - сълза неутешима” (1986), “Колко малко се учим от птиците” (1988), “Моят и твоят приятел Пеньо Пенев. Спомени” (1989), “Думи за Денчо Знеполски” (1990), „Кой пита за годините на птиците” (1998, посмъртно), „И ме грабва висината синя” (2004, посмъртно), и други. Негови произведения са превеждани на немски, японски, арабски, руски и други езици. Умира на 11.09. 1993 г. в София.

Сайт на писателя: http://www.marko-nedqlkov.hit.bg/

Публикации:

Поезия:

САМО БРЯСТА/ брой 34 ноември 2011

ИЗ „СЛЕД ХИЛЯДА ГОДИНИ РАЗДЯЛА” (1974) / брой 75 юли 2015

БАЛАДА ЗА БОТЕВ/ брой 85 юни 2016

НАДПИС ВЪРХУ ПАМЕТНА ПЛОЧА/ брой 134 януари 2021

УСМИВКАТА НА ПЕТЛЕШКОВ/ брой 164 януари 2024

Публицистика:

РУЖКЕ ЛЕ…/ брой 34 ноември 2011

Литература за деца:

РИЛА/ брой 168 май 2024