Марко Недялков

Какво е Ботев?
Буря или ласка,
къде живее вече близо век?
Защо ни буди и защо ни стряска
при всеки тътен и при всеки ек?
Защо не слезе горе от балкана
по съдбоносния врачански друм,
да му разквасим кървавата рана,
да му извадим смъртоносния куршум?
Да ни запее, ехото да писне,
пак шепа пръст с ръка да загребе.
Другари,
братя,
докога ще висне
загадката над нашето небе?
Във нас е Ботев!
Няма в туй измама,
кога и кой е казвал по-преди,
че е мъртвец излишен, че го няма,
че не бележи никакви следи
на тоя свят,
на таз земя велика,
която знае вечно да мълчи.
Във нас е Ботев!
Той гърми и вика,
когато буря грозна забучи
и мълнии размята като саби,
и урагани,
и камшици зли.
И дъни дънери,
и листи граби,
и шиба с град,
и с леден дъжд вали.
Във нас е Ботев!
Знаем го отколе,
нима е Ботев някога умрял?
Защо сега тревожите сокола,
та още той съвсем не е живял!