РИЛА
РИЛА
Чудно е да се върви
по пътеките на Рила.
От усойните треви
тънка пара е избила.
Бият птиците крила
в дървесата великани.
Капе слънчева смола
от нанесените рани.
По петите ми пълзят
чернооки боровинки
и навред пълзят, пълзят
като пламнали калинки.
Бягат, бягат на стада
ветровитите елени,
през потоци и бърда,
все нагоре устремени.
Всеки извор блика чист,
откъдето и да мина.
Багра тук е всеки лист,
всеки бор - една картина!
1968 г.
СТРАНДЖА
Пеят ми гори зелени
все за Вълчан и Инджето.
Припнали води студени
да ги затопли морето.
Мед от кавали се лее.
Всяка ела е гъдулка.
В Странджа ме, майко, люлее
слънцето в своята люлка!
1981 г.
ПЛАНИНСКО ЛЯТО
Разнежват ме игликите.
Роса лъчи бере.
Пътуват трепетликите
към Черното море.
Там слънцето жълтиците
разсипва изведнъж.
От песните на птиците
се плиска цветен дъжд.
Виши Балканът стария
гранитната снага.
Не, няма от България
по-хубава сега!
1981 г.
