Марко Недялков

***
Колкото към мен да беше строга
в нежността си не ме укори.
Аз без тебе нито ден не мога,
нито час не мога аз дори.

Ти цъфтеше в някаква градина,
чакаше си зреещия плод.
Обещах през ада да премина,
ако ме обичаш цял живот.

Бяха наште сънища небесни,
всички мили срещи - тържества.
Славеите сплитаха ни песни
и ни мислеха за божества.

Светеха ни в нощите калинките.
Ето ме накрая уморен.
Погали в косите ми снежинките.
Целуни мъдреца натъжен.

***

Смъртта няма сред път да ме спъне,
от земята да ме заличи.
Аз във твойте очи ще потъна,
ще изгрея от твойте очи.

Моят извор не е още изгребан
и тъга в моя глас не звучи.
Позволи ми да бъда погребан
в езерата на твойте очи.

***
Обсеби ме с усмивката си нежна
и в мене като символ се вдълба,
че стана моя участ неизбежна
и моя неизплакана съдба.

Дано открием своята планета,
красивото не идва изведнъж.
Любов ли си - бъди като Венета,
за да остана като Ботев мъж.

***
Нашата обич през всички прегради ще мине.
Нали с тая повеля ни пътя събра?
Ще мечтаем със теб след хиляда години,
но прегърнати в топлите земни недра.

Ще мечтаем, превърнати в пъпки и корени,
ще мечтаем на ласките с нежния глас
и два гроба ще гледат с очи незатворени,
на света да говорят без думи за нас.

***
Извират от очите ти сияния
и те превръщат в приказно създание,
но ме смущава хубостта понякога,
че на един не принадлежи тя всякога.

***
Стояхме с тебе в стаята опушена
и слушахме мелодия от Бах.
Във звуците трогателни заслушан,
че любовта е музика разбрах.

Тогава пожелах да те целуна,
роса очите ми да ороси,
но трепна ти по-пъргава от струна
и мигом като свещ ме угаси.