Благо Иванов Прангов е роден на 1.09.1933 г. в село Бачево, Разложко. Завършил е гимназия в Разлог и Българска филология в СУ „Климент Охридски”. Работил е като учител, бил е отговорен редактор на поетичното приложение на вестник „Вяра”, завеждащ отдел „Култура и образование” на в. „Пиринско дело”. Издадени книги: „Кръговрати” (1980), „Пукнатини” (1990), „Същинското ми име” (1994), „Голосек” (1995), „Пирински писмовник” (1996), „Предел” (1997), „Глина” (1998), „Просека към слънцето. Избрано” (2003), „С душа на трепетлика” (2008), „Между снега и цъфтежа” (публицистика, 2008), „В цедилката на трите хълма. Чуто. Видяно. Преживяно.” (документални разкази за село Бачево, 2009), „Докато боли ни” (2013), „Сблъсъци” (2015), „Ябълката” (2018). Член на СБП.

Публикации:

Поезия:

ЕЛЕГИЯ/ брой 39 април 2012

НЕЗАРЪБИЛИ РАНИ/ брой 50 април 2013

ЕСЕН/ брой 80 януари 2016

УМОРЕНИТЕ ПЪТИЩА/ брой 92 февруари 2017

ДОКАТО БОЛИ НИ/ брой 97 юли 2017

КЪЛБОТО НА ОСИТЕ/ брой 119 юли 2019

АГОНИЯ/ брой 125 февруари 2020

Интервю:

БЛАГО ПРАНГОВ: „ЕВТИНАТА СЛАВА Е ПРЕХОДНА”/ интервю на Красимира Кацарска/ брой 29 май 2011

Критика за Благо Прангов:

СЛОВО ЗА ПОЕТА И ЧОВЕКА БЛАГО ПРАНГОВ/ автор: Борислав Владиков/ брой 94 април 2017

БЛАГО ПРАНГОВ НА 80 ГОДИНИ!/ автор: Христо Черняев/ брой 97 юли 2017