Благо Прангов

Кой окачи върху кръста
свидните ни идеали?
Кой твърди, че кръстопътен
жребий са ни дали?
Вярвам в бъдната ни слава,
но уви! Не ще дочакам
изгрева й твърде бавен.
Все по-клисав става мрака
и България се гърчи
в блатото на нищетата
със съсирек в синевата,
от надеждите отлъчена…
И не трепва вече никой.
Може би не сме велики.
Но е вече нетърпимо
назиданието вълче
на могъщите държави.

Страшно е, когато има
раболепие и… тъпчем
в яростна самозабрава
всичко родно, мило, драго.
Преходът е твърде дълъг.
При това стоим на прага
на една безкрайна мъка…