Христо Черняев

Роденият в планинското разложко село Бачево поет е дългогодишен учител и публицист, завеждащ отдел “Култура и образование” на вестник “Пиринско дело”. Той е отговорен редактор на Вапцаровското приложение за литература и изкуство “Вяра”, отличено преди четвърт век от СБЖ за най-добро извънстолично литературно издание.

Благо Прангов наистина навлиза в патриаршеската си възраст. И въпреки това душата му е вечно млада и ние ще я усетим и ще се докоснем до нея от творчеството му, съхранено в поетичните книги “Кръговрати”, “Пукнатини”, “Същинското ми име”, “Пирински писмовник”, “Предел”, “Глина”, “Просека към слънцето”, “С душа на трепетлика”, “Между снега и цъфтежа”, “В цедилката на трите хълма. Чуто. Видяно. Преживяно”.

Най-новата книга на Благо Прангов излезе съвсем наскоро и е озаглавена “Докато боли ни” - стихотворения, песни, писани под небесата на два века. В нея поетът е поместил избраните си творби, в които се оглеждат легендарните божествени прелести на Рила и Пирина, долавят се славеевите трели, тичат алени кончета…

В “Докато боли ни” авторът благославя миналите благодатни години на планинците. Стрелкат се обаче и гневни светкавици заради днешното сиво и нерадостно човешко битие:

Няма радост, няма и утеха,
нито слънце - само мокър мрак…
…Кой да викне, след като в упойка
пирови мечти и жажди спят
и живеехме по чужда кройка…

Малцина са писателите, които с болка се вглеждат в незавидната съдба на България, в подлото ни съвремие, и чест прави на Благо Прангов, че той правдиво и честно е натопил гневното си перо в сполетялата ни бедствена действителност.

Това ярко проличава в стихотворенията “Докато боли ни”, “Животът е такъв”, “Звезда”, “А нас ни няма”, В пясъци от мрак”. Така е и в стихотворението “Охлюви”, където преобладават сатиричните нотки, и в трагическата балада “Притча”.

Много творби от новата стихосбирка на поета са пропити с въпиеща болка по нещо изгубено и отнето, по отминала радост и светли дни, останали в паметта му като свидни спомени.

Разбира се, достойно място в книгата заемат и стиховете за колоритния роден край, за сиянието на великата Пирин планина, както и творбите, излъчващи силни чувства към родители и близки.

Благо Прангов е от малцината родни поети, посветили свои творби на приятели и колеги, на известни творци, между които на неговия велик земляк Никола Вапцаров, на Сергей Есенин, на проф. Симеон Хаджикосев, Николай Тодоров, Кирил Янев, Лъчезар Селяшки, Евгений Босяцки, генерал Костадин Лагадинов, Лена Гоцева, Валентин Климов.

Стилът на Благо Прангов е чист и ясен, откровен, понякога гневен и справедлив. В това отношение бих споменал силното стихотворение “Краешник”, което той, синът на Пиринска Македония, нарича “Гневно послание, след като разбрах, че е изфабрикувано поредното антибългарско отроче - появата на супердемоничния филм “Трето полувреме” в Република Македония”. В това стихотворение поетът ни доверява:

Защо и докога ще слушаме лъжовния рефрен
на шлагера, че Македония от българското племе е далече?!
България е хляб във фурната на вечността изпечен,
а Македония е краешник от тоя хляб благословен.

Безумство е история и свяст родова да се краде,
и камъни да хвърляш срещу майката рождена,
да скъсаш пъпната си връв, на съвестта си вената,
душата и сърцето си на дявола да продадеш!

…Истинско вълнение човек изпитва от творбите на Благо Прангов от книгата “Докато боли ни”, като едни от най-хубавите между тях са “Съвършенство”, “Незаръбили рани”, “Докато боли ни”, “Студ”, “Славей между нас”, “Щом зората зазори”, “В греховната трева”, “Монолог на Даутов връх”, “Копнеж безкраен”, “И остана песента”, “Необят от багри”, “Уморените пътища”, “Московското метро”, “Не мога по бедност да прося слава”, “Нежни тайни”, “Преди да дойде зимата” и поемите “Осемдесет въздишки” и “Рим”.

Стискам приятелската десница на Благо Прангов и от цяло сърце му честитя 80-годишнината, като му пожелавам пиринско здраве и дълголетие и нови творчески сполуки. С нищо по-сполучливо не мога да завърша, освен с една от най-хубавите му творби от “Докато боли ни”.

Пламти земята. В необятна подница
пече се грешният човешки род.
В горчивата сълза на Богородица
надеждата ни сляпо търси брод.

Какво да сторя в тая безизходица
от страсти, алчност, зависти, беди?
Днес само мама като Богородица
над мойте дни дори от гроба бди.

2013 г.