Благо Прангов

На Петър Доневски

Всеки пътища свидни си има
през полета, засети със вяра;
търси себе си в непредвидими
и от Бога Сибири, Сахари.

Все по пътища бели и черни
се катери във облак загледан
със приятели верни-неверни,
със отгледани в битки надежди.

Хора среща по тях и боли го
изтънее ли дружбата свята;
хоризонти мечтани достига,
но остава си все на земята,

на която роди се в браздите
като житено зърно ратило
и остана във техния ритъм
и със тяхната родова сила.

Във полето със грижи зелени
уморените пътища будни са
като неизчерпаеми вени
за човешката храброст за лудост.

През живота с тревясали площи
и през памети гузни и къси,
уморените пътища още
похитеното щастие търсят…