Благо Прангов

КЪЛБОТО НА ОСИТЕ

Агресията - дяволско кълбо оси -
е мълния в небето на надеждата.
Свирепо слънце от вселенския корниз
лъчите си железни върху нас изцежда.

И вместо пролетна дъга да грейне над света -
жадуван мост към братство най-честито -
в кълбото-мълния - бърлога на страстта -
за злост осите точат си стрелите.

Отгде е тая злоба със отрова на змийче?!
Все по-далече благостта отлита.
И вместо доброта да потече,
кълбото на осите се разплита.

От тая злоба съвестта боли.
Но чак сега разбрах, че тя не може
духът ни, българския, да изпепели,
защото той е на доброто стожер.

САМА

Самотна роза на брега е спряла
да се огледа в бистрата вода.
Трепти във сребърното огледало
лицето й, умито от дъжда.

Дъждът, благословен от щедра есен,
дъждът - на плодородието знак,
дъждът - от гръмотевици нестреснат,
дъждът - преди да се превърне в сняг.

Въздъхна лъх. А може би това е
въздишката на розата - мома.
В очакване на милия. Сияеща!
Преди да прецъфти… Сама!

РАЗВИДЕЛЯВАНЕ

Отново стана
божието чудо:
над дрипавата нощ
със тайнство пълна,
оркестър от петли
лазурно гръмна.
А облакът
с крила на пеперуда
понесе изгрева…
И се разсъмна.

СТЪПАЛО

Като отключен извор блика
пътеката ми, в слънце цяла;
началото върви към спирка,
а всяка спирка е начало.

Началото е праг на жажда,
която ражда вихрен полет
и всяка спирка в нас поражда
по-дръзновена, горда воля.

Не е в застой тя, а стъпало
по стълбата към върховете
и закодирано начало
в матрицата на вековете…