Благо Прангов

ДОКАТО БОЛИ НИ

Пламти земята. В необятна подница
пече се грешният човешки род.
В горчивата сълза на Богородица
надеждата ни сляпо търси брод.

Какво да сторя в тая безизходица
от страсти, алчност, зависти, беди?
Днес само мама като Богородица
над мойте дни дори от гроба бди.

ЯБЪЛКАТА

България е ябълка в градината на Бога.
Достойни ли сме ний за райския клонат перчем?
Или навеки под аренда ще я отдадем,
с души опърлени от йезуитски огън?

А бяха времена блажени, високосни,
със сочни плодове, чирикащи гнезда
и кон до коня върху планини от кости,
невкусили на ябълката от плода.

Неканените и неисканите гости чуждоземни
отсякоха от клоните й жива плът
и още, още ръфат настървено
сърцевината, корените и върхът.

И наши гости във съдружие със тях
плячкосват медовината й съвестта продали,
в едно с побратимите червеи превръщат в прах
в по чудо оцелели плодове - заветни идеали.

България е ябълка в градината на Бога -
самотна и кахърна в предателския зной.
Очаква ябълката гордата ти строгост.
Простор на смелостта си дай, Народе мой!