АГОНИЯ
В мъгливата шатра на нашата клета държава
дъхти на престъпен копнеж с вкус на плесен…
Приижда горчива лепкава сянка на вулканична лава.
Водата и бистрият въздух къде са?
Каква ли афера не удари живота ни дребен под кръста?
И колко миражи катастрофираха по магистралите?
Завинаги Македония от майка България откъснаха.
На безкрайна безпътица узакониха началото.
Села добродетелни в жал буренясват.
Нетленно и тленно у нас на сергия са.
Душата на светлата вяра угасва, угасва
на дъното на световната немотия.
Дълбае разсъдъка безкромпромисна алчност.
Изконни родови истини са обезчестени.
В пустинния здрач какво ли да очакваме
освен запалнувани във аванс престъпления!
Водата, най-висшето благо, къде ли е?
И въздухът пресен защо ли на мухъл ухае?
Държавници щедро поднасят ни на тепсия
невинността своя с цинизъм безкраен.
17 януари 2020 г.
