Сергей Сергеевич Орлов, руски поет, е роден на 22.08. 1921 г. в село Мерга, Белозьорски район, Вологодска област в семейство на селски учители. Учи историческия факултет на Петрозаводския университет. Печата от 1940 г. Участва във Великата Отечествена война - сражава се като танкист на Волховския и Ленинградския фронт. В боя за освобождаването на Новгород танкът му гори (17.02. 1944), но командирът на танковия взвод е спасен от другарите си - по лицето му остават белези за цял живот. През 1954 г. завършва Литературния институт „М. Горки”. От 1970 г. живее в Москва. Автор на стихосбирките „Фронт” (1942), „Трета скорост” (1946), „Походът продължава” (1948), “Светлана” (поема, 1949), „Дъга над степта” (1952), „Градче” (1953), „Стихотворения” (1954), „Гласът на първата любов” (1958), „Стихотворения 1938 -1956″ (1959), „На човека е студено без песен” (1961), „Колело”(1965) „Съзвездие” (1965), „Лирика”(1966), „Дни” (1966), “Стихотворения” (1968), „Страница” (1969), Избрано в два тома (1971), „Моят лейтенант” (1972), „Вярност”(1973), „Бялото езеро” (стихове и повест, 1975). Негова е и повестта „Една любов” (1963). Сборникът му „Живи свидетели” (1974) включва автобиографични материали и бележки за поезията и някои поети. Възпява героиката на Великата Отечествена война, създава философско гражданска лирика. Награден с орден „Октомврийска Революция”, два други ордена, както и с медали. Носител на Държавната награда на СССР (1974). Секретар на СП на РСФСР (от 1970). Умира внезапно от сърдечен удар на 7.10. 1977 г. в Москва на 56 години. Погребан в Кунцевското гробище в града. Посмъртно излизат „Огньове. Избрано” (1978), „Събрани съчинения” в три тома (1979), „В леката песен на брезата” (1983). На български е превеждан от Георги Ставрев, Андрей Германов, Петър Алипиев, Григор Ленков и Любен Любенов, Иван Добрев, Христо Банковски и Йордан Янков, Димитър Веженов, Николай Антонов, Михаил Иванов, Кирил Кадийски, Янко Владев, Христо Авксентиев, Димо Боляров, Христо Черняев, Найден Вълчев. У нас е издадена книгата му „Избрани стихотворения” (1968) в превод на Андрей Германов.

Публикации:

Поезия:

СЛЕД ПОХОД/ превод: Андрей Германов/ брой 28 април 2011

ОСАКАТЕН. ЖЕСТОКО НЕЩО…/ превод: Андрей Германов/ брой 38 март 2012

И СЛЕД НЕРАВНИЯ НИ БОЙ…/ превод: Найден Вълчев/ брой 51 май 2013

НЕ ЗНАЯ КОГА В ТАЗИ РАВНА ЗЕМЯ…/ превод: Григор Ленков/ брой 51 май 2013

И ВСЕ ГОРЯХА ПО СНЕГА…/ превод: Матей Шопкин/ брой 51 май 2013

СЛЕД ПОХОДА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 51 май 2013

БЛАТА, ЛЕСОВЕ, ЕЗЕРА…/ превод: Татяна Любенова/ брой 78 ноември 2015

САМИЯТ ЖИВОТ МЕ УЧЕШЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 81 февруари 2016

ТОЙ В ЗЕМНОТО КЪЛБО ЛЕЖИ…/ превод: Христо Черняев/ брой 129 юни 2020

НА ПЪТ/ превод: Димитър Василев/ брой 129 юни 2020

За Сергей Орлов:

Отиват си приятелите/ автор: Олег Шестински/ брой 44 октомври 2012