БЛАТА, ЛЕСОВЕ, ЕЗЕРА…
превод: Татяна Любенова
***
Блата, лесове, езера,
избелелият купол небесен.
По хълма селце пропълзя,
Отново блата, лесове.
Работник стои над реката,
с канджа във ръка, като копие,
и песни старинни припява
там вятърът безпокоен.
В рибарските мрежи - слънцето -
заплело се в бялата нощ,
а лодка трещи на разсъмване,
вълната едва превъзмогваща.
Дари ми той първа любов
и първата горест и радост,
шегите и славата своя
и своята сила и благост.
И учех се там да говоря
с дърветата и със тревите,
с вода и със огън кръщаван,
с весло и винтовка привиквах.
И в приказки ловни, и песни,
съхранил радостта и тъгата,
мой северен край. Чудесен.
Ти, Рус моя - жеравна сладост.
1947 г.
—————————–
***
А на човек студено е без песни.
И на откритата за ветрове земя,
аз не знам дали ще има място,
където да не вярват в песента.
Песните дори не съчиняват -
просто рота мине през града,
просто там момичета мечтаят,
и хармоника се развъртя.
Бялата брезичка се отърсва
и изправя в селото снага.
Нечие сърце сърце си търси,
над земята песен зазвуча.
Като горски шум се раждат хора,
с дъжда плачат, със зора пламтят -
тъй и песента ще бъде вечна,
не е нужно да я съчинят.
1956 г.
***
Болото, да лес, да озера,
Да выцветший купол небес.
Деревня взбежит на пригорок,
И снова болото да лес.
Там сплавщик встает над рекою,
Багор занеся, как копье.
И ветер не зная покоя,
Старинные песни поет.
Там солнце - в рыбацкие сети -
Запуталось в белую ночь,
И парус трещит на рассвете,
Не в силах волны превозмочь.
Дарил меня первой любовью,
И горем, и радостью он,
И славой своей, и присловьем -
Всем, чем и богат и силен.
И в нем понимать я учился
Травы и деревьев язык,
В воде и огне окрестился,
К веслу и винтовке привык.
До песен и сказок охочий,
Хранящий и радость, и грусть,
Мой северный край. Заволочье.
Моя журавлиная Рус.
1947 г.
—————————–
***
Человеку холодно без песни
На земле, открытой всем ветрам.
Я не знаю: в мире место есть ли,
Где не верят песням, как кострам.
Песни на земле не сочиняют,-
Просто рота городом пройдет,
Просто девушки грустят, мечтают
Да гармошку кто-то развернет.
Белая береза отряхнется,
Встанет под окошками в селе,
Сердце где-то сердцу отзовется,-
И поется песня на земле.
Как лесам шуметь, рождаться людям,
Ливням плакать, зорям полыхать -
Так и песня вечно в мире будет,
И ее не надо сочинять.
1956 г.
