Сергей Орлов

превод: Димитър Василев

Влакове от градовете
бързо в лятото летят.
Ето, стискам аз билета,
а не зная своя път.
Бяла светлина нахлува
иззад тънкото перде.
Кой ли се интересува
откъде съм, за къде?
Като плоча грамофонна
вън земята се върти.
Цвят изпъстря небосклона
и поляните злати.
Там назад е всичко блести,
а далечното - пред мен.
Слънце грее, дъжд се плиска
и нощта заменя ден.
Влизат и излизат хора.
Откъде са - кой ги знай.
Ту за времето говорят,
ту пък си поръчват чай.
Чаят в чашите се люшка
и цигарите димят.
Някой в ъгъла кротува,
уморен от дълъг път.
Слава богу. Тъй добре е.
Те мълчат, мълчи и ти.
И гърми и се ветрее
пътят. И напред лети.