Сергей Орлов

превод: Христо Черняев

***
Той в земното кълбо лежи,
изпълнил своя дял,
далеч от истини, лъжи,
без звание, без медал.

Земята му е мавзолей
за вечни времена
и Млечния път кръжи, пилей
над него светлина.

По чуки облаците спят,
вихрушки вдигат прах,
светкавици бележат път
на нямащите страх.

След боя той принадлежи
на тях. И в тях живей.
И в земното кълбо лежи
като във мавзолей.

юни 1944

——————————

***
Его зарыли в шар земной,
А был он лишь солдат,
Всего, друзья, солдат простой,
Без званий и наград.

Ему как мавзолей земля -
На миллион веков,
И Млечные Пути пылят
Вокруг него с боков.

На рыжих скатах тучи спят,
Метелицы метут,
Грома тяжелые гремят,
Ветра разбег берут.

Давным-давно окончен бой…
Руками всех друзей
Положен парень в шар земной,
Как будто в мавзолей…

1944