Дмитрий Кедрин

Дмитрий Борисович Кедрин (4.[17. н. с.] 02.1907, село Берестово-Богодуховски рудник, Донбас, близо до Донецк, сега село Шчегловка - 18.09.1945, Москва) е руски съветски поет и преводач. Майстор на историческата поема и баладата, лирик. Баща му е счетоводител в ЖП, майката е секретарка в училище. Детството му до 6 г. минава в едно от селата до град Балта. Рано остава сирак, получава добро домашно образование от баба си-дворянка, която го запознава със света на народното творчество, поезията на Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. Учи в Днепропетровския железопътен техникум (1922-1924). През 1923 г. започва работа във вестник «Бъдеща смяна» в Днепропетровск, пише стихове. Печата за пръв път там през 1924 г. В края на 1920-те в стиховете му проличава тенденцията към епичност и историзъм. В Екатеринослав (Днепропетровск) ръководи литературното обединение «Млада ковачница», издаващо едноименно месечно списание в 10 000 тираж. Арестуван през 1929 г. През 1931 г., след освобождаването си, пристига в Москва, живее в град Митищи, Подмосковието, работи в многотиражката «Ковачница» на Митищинския вагонен (после машиностроителен) завод и като литературен консултант при издателство «Млада гвардия». През 1938 създава поемата «Строители», в основата на което е преданието за строителите на храма «Св. Василий Блажени», по-късно под влияние на поемата Андрей Тарковски създава филма «Андрей Рубльов». «Песен за Альона Старицата» (1939) е посветена на легендарната московска участница във въстанието на Степан Разин. «Сватба» (1933-1940) е поема за Атила. Единственият издаден приживе поетичен сборник на Кедрин «Свидетели» се появява през 1940 г и обхваща 17 стихотворения. Автор на стихотворната драма «Рембранд» (написана 1938, публикувана 1940) за великия холандски художник, на поемата «Кон» (1940) за легендарния градостроител самоук от края на 16 век Фьодор Кон. В началото на Великата Отечествена война Кедрин е освободен заради слабото си зрение от военна служба, но заминава като доброволец на Северозападния фронт - кореспондент е на авиационния вестник на Шеста въздушна армия «Сокол на Родината» (1942-1944). Пише стихове за руската природа («Краймосковска есен», 1937; «Зимно», 1939; «Есенна песен», 1940 и др.). Стиховете му от военно време, пропити от болка и скръб в първите месеци на войната, се сменят с огромна воля за победа («1941», «Плач», «Камбана», «Победа»). Историко-патриотичната тема преобладава в поезията му в годините на войната, тогава създава поемите «Мисъл за Русия» (1942), «Княз Василко Ростовски» (1942), «Ермак» (1944) и др. Обръща се и към историята на други народи («Зестра», 1935; «Пирамида», 1940; «Варварин», 1933-40). Проявява се и като великолепен поет-лирик: «Красота», «Альонушка» и др. Започва поема за жени с трагична съдба - Евдокия Лопухина, княгиня Тараканова, Прасковия Жемчугова. Практически завършеният ръкопис на драмата в стихове «Параша Жемчугова» - творба за знаменитата крепостна актриса, която поетът пише около десет години, изчезва безследно през есента на 1941 г. Все по-ясно в творчеството му звучат православни мотиви. Създава много поетични преводи от украински, белоруски, литовски, грузински и др. езици. Превеждан на украински. Ръкописите на книги, предлагани от поета на издателство «Съветски писател» през 1942 г. и на Гослитиздат през 1943 г. са отхвърляни. Три месеца след края на войната е намерен убит до жп линията на село Тарасовка (жп линия Москва-Черкизово). На 18. 09. 1945 г. Кедрин трагично загива на 38 г. под колелата на влака около Тарасовка (по някои данни е бил изхвърлен от влака от неизвестни убийци). Погребан в Москва на Введенското гробище. Литературното му наследство включва стихове, поеми, балади, приказки, песни, драма в стихове, преводи на Шандор Петьофи, А. Мицкевич, М. Рилски, П. Тичина, Мажит Гафури, Гамзат Цадаса, Муса Джалил, Андрей Малишко, Владимир Сосюра, Саломея Нерис, Коста Хетагуров, Йоханес Барбаус, Владимир Назор. Произведения: «Свидетели» (1940); «Рембранд» (пиеса,1940) ; «Избрано» (1947, 1953, 1957); «Стихотворения и поеми» (1959); «Красота» (1965); «Избрани произведения» (1974, 1978); «Строители» (1980); «Сти¬хотворения. Поеми» (1982); «Златната свирка» (1990), «Позналият вкуса на всичко земно» (2002) и др. Първата издадена в Москва книга за Кедрин е на Пьотр Тартаковски - «Дмитрий Кедрин» (1963). През 1960-70-те широкият всенароден интерес към творчеството му определя истинското му място в руската патриотична поезия. С героичните усилия на вдовицата на поета Людмила Ивановна (поч. 1987) е издаден не един сборник на поета. Дъщерята на поета Светлана Дмитриевна Кедрина (р. 1934, село Черкизово, Московска област), поет, прозаик, художник, член на Съюза на писателите на Русия, е известна с изследванията си за своя баща. През 1996 г. в Москва (издателство «Янико») излиза нейна книга със спомени за баща й «Да се живее въпреки всичко» (преиздадена 2006 и 2008), за която е удостоена през 2007 г. с литературната награда «Дмитрий Кедрин» в номинация за «Проза». По много от стиховете на Кедрин е създадена музика от Давид Тухманов, Игор Николаев, Владимир Шорохов, Рустам Зарипов, Сергей Крул и др.


Публикации:


Поезия:

ТИ КАЗВАШ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 27 март 2011

МАЙКА/ превод: Николай Антонов/ брой 33 октомври 2011

РУП-ТРУП/ превод: Георги Ангелов/ брой 40 май 2012

СЛЕДИТЕ НА ВОЙНАТА/ превод: Иван Милчев/ брой 44 октомври 2012

МАЙКА/ превод: Димитър Методиев/ брой 51 май 2013

КАФЕНЕТО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 51 май 2013

ПРИ РАЗСЪМВАНЕ ТРЪГНИ НА СЕВЕР/ превод: Борис Борисов/ брой 97 юли 2017

ДВАМАТА СЪС ТЕБЕ ТАЗИ ВЕЧЕР.../ превод: Тихомир Йорданов/ брой 97 юли 2017