Дмитрий Кедрин

превод: Тихомир Йорданов

***
Двамата със тебе тази вечер
ще оставим грижите извечни.
пасиансът работа е мудна,
книги няма, с лотото е трудно.
Пак виелицата блъска по стобора,
неразбрано тя за нещо ми говори.
Чая завари го ти по-силен,
извади и сладко от малини.
Вън нощта пак мрак притуря.
Ти светни онази лампа с абажура.
И на столчетата ниски до камина
да поседнем близичко двамина.
Тъй, отпивайки по мъничко от чая,
да си спомним младостта - оная,
като люляк дъхава и кратка.
(Добави ми пак лъжичка сладко.)
Спомням си те, беше мълчаливка,
на съседа подари веднъж усмивка.
Аз пък, помниш ли, каскета килнал,
върнах се от работа подпийнал.
Плитчиците руси на детето,
сините очички на синчето…
Хайде да признаем: бяхме си щастливи,
но и глупави да бъдем нас ни бива…
Постели ми да полегна на дивана.
Може би отново ще подхвана
онзи сън, по който вечно страдам,
в който ти си палавница млада.