Дмитрий Кедрин

превод: Борис Борисов

ГЛУХАР

При разсъмване тръгни на север
през блата, гори, по пътя стар.
Гледай как опашка е разперил
върху бора подранил глухар.

Пролетта издишва тънка пара
и като сълза блести звезда…
А глухарят горд очи притваря -
истински вълшебник със брада.

Над сънливи облаци се мярват
първите студени светлини.
Сутрешната песен на глухаря,
полудяла от любов, звъни.

Радостен, че пее и че диша,
че наоколо цари покой,
той не вижда и не чува нищо
и не забелязва нищо той!

Пее той на цветето и звяра,
на леса, на цялата земя.
Скришом, във сърцето на глухаря
с пушката ловецът изгърмя…

Може би, когато в час безгрижен
ще възпявам утрото със жар,
в мен смъртта ще се прицели скришом
като в оня радостен глухар.

1938

———————————

ГЛУХОТА

С размаха на могъщ Бетовен
войната пише зла симфония,
та даже мъртвият от гроба
дочува грохот, рев и стонове.

Но глух от дълги канонади,
сирени, бомби - без затишие,
от тая музика на ада
аз чувам само плач вдовишки.

1941

——————————-

ЦИГАНСКО ЛЯТО

Ей го циганското лято,
топло е - прощални дни.
И щурче едно в тревата,
оживяло в миг, звъни.

Слънце! Мъничка надежда
подир хлад и мокрота…
Паяжинката със прежда
тънко клонче омота…

Дъжд дърветата прелиства
и мъгла пълзи едва.
Паяжинката сребриста
ще живее ден и два.

Защити ме, есен златна,
срещу тъмнина и мраз!
Свършва циганското лято.
Паяжинката съм аз.

1941

ГЛУХАРЬ

Выдь на зорьке и ступай на север
По болотам, камушкам и мхам.
Распустив хвоста колючий веер,
На сосне красуется глухарь.

Тонкий дух весенней благодати,
Свет звезды - как первая слеза…
И глухарь, кудесник бородатый,
Закрывает желтые глаза.

Из дремотных облаков исторгла
Яркий блеск холодная заря,
И звенит, чумная от восторга,
Зоревая песня глухаря.

Счастлив тем, что чувствует и дышит,
Красотой восхода упоен,-
Ничего не видит и не слышит,
Ничего не замечает он!

Он поет листву купав болотных,
Паутинку, белку и зарю,
И в упор подкравшийся охотник
Из берданки бьет по глухарю…

Может, так же в счастья день желанный,
В час, когда я буду петь, горя,
И в меня ударит смерть нежданно,
Как его дробинка - в глухаря.

1938

——————————-

ГЛУХОТА

Война бетховенским пером
Чудовищные ноты пишет.
Ее октав железный гром
Мертвец в гробу - и тот услышит!

Но что за уши мне даны?
Оглохший в громе этих схваток,
Из сей симфонии войны
Я слышу только плач солдаток.

1941

——————————-

БАБЬЕ ЛЕТО

Наступило бабье лето -
Дни прощального тепла.
Поздним солнцем отогрета,
В щелке муха ожила.

Солнце! Что на свете краше
После зябкого денька?..
Паутинок легких пряжа
Обвилась вокруг сучка.

Завтра хлынет дождик быстрый,
Тучей солнце заслоня.
Паутинкам серебристым
Жить осталось два-три дня.

Сжалься, осень! Дай нам света!
Защити от зимней тьмы!
Пожалей нас, бабье лето:
Паутинки эти - мы.

1941