Литературен свят

Андрей Бели

Андрей Бели (14. (26. н.с.) 10. 1880, Москва - 8.01.1934, Москва) е литературен псевдоним на Борис Николаевич Бугаев, руски поет, прозаик, критик, мемоарист, теоретик на символизма, представител на „Сребърния век”. Син на професора по математика и философа, декан на Московския университет, президент на Московското математическо общество Николай Бугаев (1837-1903). Завършва частна гимназия и физико-математическия факултет на Московския университет (1903). До 26 г. живее в центъра на Москва, в Арбат. През 1901 г. М. С. Соловьов му дава псевдонима Андрей Бели. Първите му книги са прозаични - „Втора драматична симфония” (1902) и “Северна симфония (героична)” (1904), те са последвани от символистичната стихосбирка „Злато в лазура” (1904). През 1901-1903 г. влиза отначало в средата на младите московски символисти около издателствата “Скорпион” (В. Брюсов, К.Балмонт) и „Гриф” (С. Кречетов и жена му Н. И. Петровская, героиня на любовния триъгълник между нея, Бели и Брюсов, отразено в романа на Брюсов „Огненият ангел”, издаден и на български), после се запознава с организаторите на петербургското религиозно-философско общество и издатели на сп. „Новый путь” Д. Мережковски и З. Гипиус. През януари 1903 г. започва кореспонденцията му с А. Блок. (лично познанство от 1904), с когото го свързват години на драматично „приятелство-вражда”. През 1903 г. става един от организаторите на кръжока на „аргонавтите”. Активен сътрудник (1904-1909) на символистичното сп. „Весы” („Везни”). Бели има връзка (1904-1906) с жената на Блок - Любов Блок, дъщеря на великия химик Дмитрий Менделеев, която ражда от Бели дете, починало през 1909 г. През 1906 - 1907 г. живее в Мюнхен и Париж. Отпечатва стихосбирките „Завръщане” (1905), “Чаша на виелиците” (1908), „Пепел” (1909), „Урна” (1909), монографията „Символизъм” (1910), романа „Сребърният гълъб” (1910), литературнокритическите книги „Зелена ливада” (1910) и „Арабески” (1911), книгата с очерци „Трагедия на творчеството. Достоевски и Толстой” (1911). Завърнал се в Русия, се жени за художничката Ася Тургенева, която споделя с него пътешествията му през 1910 - 1911 г. в Сицилия, Тунис, Египет и Палестина, които Бели описва в два тома „Пътни бележки” (1911 - 1922). Живее с Тургенева няколо години в Западна Европа - ученик е на антропософа Рудолф Щайнер от 1912 г., строи по време на Първата световна война антропософския храм „Гьотенаум” край Дорнах Швейцария (1914-1916). През 1915 пише изследването „Рудолф Щайнер и Гьоте в мирогледа на съвременността” (1917) Романът му „Петербург”, оказал влияние на писатели като Джойс, се появява след завръщането му в Русия през 1916 г. През 1917 г. е отново в Германия, където се разделя окончателно с Тургенева. Тя остава да живее в Дорнах, посвещавайки се на делото на Щайнер като „антропософска монахиня”. Бели пише за Октомврийската революция очерка „Революция и култура” (1917), поемата „Христос воскресе” (1918), публикува стихосбирките „Кралицата и рицарите” (1919) и „Звезда” (1922). След Октомври участва в работата на Пролеткулт, ръководи литературна студия, издава сп. „Записки на мечтателя” (1918-1922), чете доклади и лекции. През 1921 -1923г. живее в Германия, дистанцира се от Щайнер, разделя се с и Тургенева, там издава поемата „Първа среща” (1921), стихотворните сборници „След раздялата” (1922),”Стихове за Русия” (1922), „Стихотворения” (1923), повестта „Котенцето Летаев” (1922), романа „Кръстеният китаец”, (1927, продължение на „Котенцето Летаев”), преиздава романите си „Сребърният гълъб” и „Петербург”. В Русия се връща през октомври 1923, живее с антропософката Клавдия (наричана от него Клодя) Николаевна Василиева, за която се жени след развода й, заживява в Кучино (1925-1931), където го посещават редица видни руски интелектуалци. Пише „Спомени за Блок” (1922 - 1923). „Петербуг” се играе на сцената на МХАТ (1926). С постановление на СНК на РСФСР му е дадена персонална пенсия (1931). В края на 1931 г. се местят отново в Москва. Издава историческата романова трилогия „Москва”: „Московският чудак” (1926), „Москва под удар” (1926) и „Маски” (1932); литературоведските си книги „Ритъмът като диалектика” и „Медният конник” (и двете -1929) и „Майсторството на Гогол” (1934); мемоарната трилогия „На границата на две столетия” (1930), „Началото на века” (1933) и „Между две революции” (1934). Погребан в Новодевичето гробище в Москва. На български език са издадени поемите му „Адам” (1921, пр. Хр. Бояджиев) и „Христос воскресе” (1924, прев. Н. Хрелков), романът „Петербург” (1981, пр. Иван Николов), „Колелото на хаоса” (1994, избрани стихове, пр. Иван Теофилов). Превеждан на български от Гео Милев, Николай Хрелков, Христо Бояджиев, Никола Дончев, Ангел Тодоров, Людмил Стоянов, Иван Николов, Христо Радевски, Иван Милчев, Иван Теофилов.

Публикации:

Поезия:

НА РОДИНАТА/ превод: Иван Милчев/ брой 26 февруари 2011

ПРЕДЧУВСТВИЕ/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 48 февруари 2013

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

ВЕЧЕР/ превод: Татяна Любенова/ брой 71 март 2015

В ПРОЗОРЦИТЕ БЕЛИ.../ превод: Крум Йорданов/ брой 114 февруари 2019

ЛЮБОВ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 114 февруари 2019

ТРЕВОГА/ превод: Николай Тодоров/ брой 119 юли 2019

КРИЛАТА ДУША/ превод: Ангел Хаджипопгеоргиев/ брой 119 юли 2019

РУСИЯ/ превод: Николай Хрелков/ брой 133 декември 2020

САМ/ превод: Татяна Любенова/ брой 141 октомври 2021