ПРЕДЧУВСТВИЕ
превод: Кръстьо Станишев
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Момък смел върви унесен,
тлее заник блед.
На лицето - блясък весел,
равна степ - напред.
Той с наперена осанка
шапка накриви.
Мигом в пътя падна сянка:
дънер се яви.
Момко смел, свърни от пътя,
момко смел, свърни!
Черни хълми - в здрача мътен,
тъмни падини.
Тъжна чапла прелетява
в глухата тъма.
Милвахте се до забрава
с милата мома -
сред камбанките лилави
гушехте глави,
посред медните морави
с медени треви.
Но защо се сви сиротно,
сякаш сети смърт?
Люшка се върба самотно
в синкавата твърд.
В сумрак нисък слънце висне,
лумват висини.
Момко смел, свърни, върни се!
Момко смел, свърни!
1908
—————————–
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Паренек плетется в волость
На исходе дня.
На лице его веселость.
Перед ним - поля.
Он надвинул разудало
Шапку набекрень,
На дорогу тень упала -
Встал корявый пень.
Паренек, сверни с дороги,-
Паренек, сверни!
Ближе черные отроги,
Буераки, пни.
Где-то там тоскливый чибис
Пролетает ввысь.
Миловались вы, любились
С девкою надысь -
В колокольчиках в лиловых,
Грудь к груди прижав,
Средь медвяных, средь медовых,
Средь шелковых трав.
Что ж ты вдруг поник тоскливо,
Будто чуя смерть?
Одиноко плещет ива
В голубую твердь.
Вечер ближе. Солнце ниже.
В облаках - огни.
Паренек, сверни - сверни же,
Паренек, сверни!
1908, Суйда
