Владислав Ходасевич

превод: Георги Ангелов

На 8 януари почина от атеросклероза Андрей Бели (Борис Николаевич Бугаев). Би било наивно в кратка бележка да се опитаме да дадем дори приблизителна характеристика на дейността му. Той беше надарен не само с талант, но и с несъмнена гениалност. Много обстоятелства, лични и обществено-литературни, му попречиха да разгърне силите си напълно. Вечно мятащ се, вечно развълнуван до дълбините на душата си, той не осъществи всичко, което би могъл да направи човек, така щедро одарен от природата, както беше надарен Андрей Бели. Всичко създадено от него е забележително, но печатът на прибързаност, недовършеност, понякога провал, лежеше върху почти всичко. Може би именно преизпълващите го душевни сили бяха причината. Въпреки това литературното наследство на Бели е огромно.
Син на известния математик Николай Василиевич Бугаев, той е роден през 1880 г. в Москва, с която в свързан целият му неспокоен, отчасти скитнически живот. Беше му отредено да умре в Москва, в тежките условия на съветския писателски бит. След гимназията на Поливанов, той се записва в естествено-математическия факултет на Московския университет, след завършването на който, през в 1904 г., премина в историко-филологическия, впрочем, без да го завърши. Литературната му дейност започна през 1901 г. с “Драматична симфония”, с която той веднага зае едно от видните места в редовете на модернистите. Отчасти на него те са задължени за своето влияние и значение. Стихотворните му сборници (”Злато в лазур”, “Пепел”, “Урна”, “Звезда”, “След раздялата”), поемите (”Кралицата и рицарите”, “Христос воскресе”, “Първа среща”), четирите му прозаични симфонии, романите (”Сребърният гълъб”, “Петербург”, “Котенцето Летаев”, “Московският чудак”, “Москва под удар”) са неравностойни, но еднакво забележителни с изключителното своеобразие на стила и сложността на поставените задачи. Със същата оригиналност в многобройните си статии и книги с критическо, философско и теоретично съдържание той се опитваше да обоснове символизма не само като литературна школа, но и като последователен мироглед. В крайна сметка, при всичките си колебания, само той, заедно с Блок и Вячеслав Иванов, могат да бъдат наречени действително символисти, за разлика от по-старите им литературни съратници, на които повече би подхождало названието декаденти или модернисти.
Прякото или косвено влияние на Андрей Бели, така или иначе, личи върху цялата съвременна руска литература, започнала своето съществуване около 1905 г. Може би не по-малко от книгите му, бе влиятелна самата личност на този човек, извънредно сложен, много често разминаващ се с общоприетия начин на живот, но криещ в себе си, единствено и незабравимо, присъщо само на него, обаяние. Смъртта му е тежка мъка за онези, които са имали щастието (и понякога тежестта) да го познават отблизо, за онези, които са го обичали. Несъмнено, тя е невъзстановима загуба за цялата руска литература.

1934

Цитира се по: Ходасевич В. Ф. Собрание сочинений: В 4 т. Т. 2. Записная книжка. Статьи о русской поэзии. Литературная критика 1922-1939. - М.: Согласие, 1996.