Литературен свят

Борис Садовской

Борис Александрович Садовской (истинска фамилия Садовски), руски поет, прозаик, критик, литературовед, е роден на 22.(10).02.1881 г. в гр. Ардатов, губерния Нижни Новгород, в голямото дворянско семейство на инспектор по горите, по-късно председател на Нижегородската губернска архивна комисия. Любител на историята, той предава на сина си любовта към родната старина и навиците на архивар-изследовател. Малкият Борис от малък застава на монархически и консервативни позиции. Печата за пръв път в нижегородския вестник “Волгар” баладата “Йоан Грозни” (06.01.1901 г.). Завършва гимназия в родния си град, постъпва в Московския университет (1902), завършва го през 1906 г. През тези години става моден автор, влиза в литературните кръгове на Москва и Петербург, активно сътрудничи на списанията “Везни”, “Руска мисъл”, “Северни записки”, “Аполон”, “Златото руно” и др. Изявява се като поет – сборниците “Късно утро” (1909), “Петдесет лебеди” (1913), “Самовар” (1914), “Коси лъчи. Поеми” (1914), “Пладне. Събрани стихове. 1905-1914” (1914), “Обител на смъртта” (1917), “Шарки от студа. Разкази в стихове и проза” (1922); белетрист – книгите с повести и разкази “Адмиралтейската игла” (1915), “Викове на лебеди” (1915), “Рисунка от чугун” (1911 и 1917), “Двуглавият орел” (1919 – за Григорий Потьомкин), “Анекдот” (1922), “Илинден” (1922); литературен критик – “Зимнина” (1915), “Ледоход. Статии и бележки” (1916); историк на литературата, драматург, опитва силите си дори в оперното либрето. Написва и “Бурбон” (1913) – историческо произведение за армията. В сборника с критически статии «Руският камък» (1910) Садовской е един от първите, възстановил паметта за такива забравени в началото на XX в. руски поети, като Денис Давидов и Александър Полежаев. Но въпреки че се намира в епицентъра на литературния живот на сребърния век, Садовской остава вътрешно чужд на символизма и модернизма. Предпочита класическата традиция – златният век на руската поезия (Державин, Пушкин, Тютчев, Фет). Отхвърля акмеизма и футуризма. Почитател и биограф на Фет. Един от идеолозите на Съюза на Руския Народ (СРН). От есента на 1916 г. се парализира, до края на живота си е инвалид, но до дълбока старост запазва ясен ум и творческа работоспособност. След 1916 г. диктува на близките си. Възприема революцията от 1917 г. като световна катастрофа, прави два опита за самоубийство. Намира опора в православието, става църковен човек от 1921 г. В Нижни Новгород живее до края на 20-те г., чете лекции в Нижегородския държавен университет, в педагогическия и археологическия институти, създава кръг от студенти, които край леглото му слушат неговите разкази и спомени. Автор на текста на химна в памет на 300-годишнината от подвига на героите от Нижегородското опълчение (1611-1612). Последната му издадена приживе книга е историко-фантастичния роман за епохата на Петър Велики “Приключенията на Карл Вебер” (изд. Федерация, 1928), почти изцяло премълчана от критиката. През 1925 г. в чужбина се разпространяват слухове за смъртта му и старият му приятел Ходасевич пише прочувствен некролог във в. “Парижки новини”. През 1929 г. заживява в Москва – в една от стаите под Успенската църква на бившия московски Новодевичи манастир, заселен по онова време с голям брой хора на изкуството. Втората му жена Надежда Ивановна (с първата Садовской се разделя още в началото на 1910 г.; следите й и тези на единствения син на Садовской Александър след Гражданската война се губят в Южна Русия) самоотвержено се грижи за мъжа си, преписва новите му стихове и разкази, предлага ги в редакции – почти винаги без успех. След 1928 г. книги на поета не се издават, въпреки че е приет в Съюза на писателите и му е отпусната пенсия. Рядко успява да публикува по едно-две стихотворения в някои сборници. Кризата в мирогледа, която преживява от 1929 г. до 1933 г. завършва с пълно отрицание на “външния свят”, намиращ се, според него, на прага на срещата си с Антихриста. Произведенията му от 20-40-те са връх в творчеството му. С пълното съзнание, че приживе няма да издаде книга, той подготвя свой 6-томник. Забравеният от всички писател работи постоянно и много. По-късно архивът му е предаден в Държавния литературен музей. Остроумните му мистификации години наред объркват съветските литературоведи. Преживява не само повечето си връстници от сребърния век, но и жена си, която умира по време на войната (грижите за него поема балдъзата му). Замислената срещу поета провокация (т. нар. монархическа организация “Престол”) в началото на 40-те г. от НКВД на Берия и Судоплатов не се осъществява. Не е репресиран – разпространена е историята за посетилия гроба на Н. Алилуева Сталин, който се натъкнал на парализирания Садовской в инвалиден стол и го попитал с какво може да му помогне. Писателят помолил да му бъде доставено радио. Умира на 05. 03.1952 г., погребан е на Новодевичето гробище до жена си. Много от произведенията му са загубени в редакциите, голяма част от непубликуваното се пази в Руския държавен архив РГАЛИ, друга част – в НИОР РГБ, трета – в Нижегородския архив. През 90-те г. се възражда интересът към творчеството му. През 1990 г. излиза том с избрана проза «Викове на лебеди», на следващата година е преиздаден романът му “Приключенията на Карл Вебер”, сп. “Новый мир” през 1993 г. обнародва романа му “Пшеница и плевели” (за Лермонтов, написан 1936-1941), “Знамя” и “Российский архив” издават автобиографичните му “Записки”, появяват се романите “Александър III”, “Кървава звезда” и “Шестият час” (завършен 1921 г.), публикуван през 1997 г. в алманаха “Вълшебната планина”, а през 2001 г. излиза сборник със стихотворения, разкази в стихове и пиеси, последван от “Шарки от студа: стихотворения и писма” (2010).

Публикации:

Поезия:

КЪМ ИЗВОРА НА ДНИТЕ МЕ ВЪРНИ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 19 април 2010

ТВОЯТ ПОГЛЕД СКЪП, МАРИЯ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 19 април 2010

ИЗ “ИМПЕРАТОРСКИ ВЕНЕЦ”/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010

БЕСОВЕ ЧЕРНИ, КОХОРТА ОТ ЗЛО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 63 юни 2014

В ОКОЛИЙСКИЯ ГРАД/ превод: Красимир Георгиев/ брой 87 септември 2016

НА АЛЕКСАНДЪР БЛОК/ превод: Иванка Павлова/ брой 87 септември 2016

СТРАШНО Е БЕЗ САМОВАРА.../ превод: Тихомир Йорданов/ брой 92 февруари 2017

Проза:

ИЗ “ШЕСТИЯТ ЧАС” (1921)/ превод: Георги Ангелов/ брой 19 април 2010

За Борис Садовской: