Борис Садовской

превод: Диана Павлова

ПАВЕЛ

О, вдъхновени живите отново са
от командора на престола възкачен.
Ще свети погледът ти в утрешния ден,
събрал вселенски замисли съдбовни:
да пресечеш републиканското начало,
с масоните докрай да се пребориш.
А враговете, под звъна на шпорите ти,
под плащовете скриваха кинжали.
Със сакос да покриеш раменете на
първосвещеника на Ерусалим,
съюз на църквите и на Москва и Рим!
Какъв триумф се готвеше във вековете!
Но мартенските иди се явиха
и погребални удари забиха.

1920?
——————————

ПАВЕЛ

О, вдохновенных снов живые были!
Их воплотил венчанный командор.
Века провидит солнечный твой взор,
Вселенские в нем замыслы застыли:
Снести очаг республиканской гнили
И подписать масонам приговор.
Заслыша звон твоих суровых шпор,
Враги в плащах кинжалы затаили.
Далматик византийский на плечах
Первосвященника Ерусалима,
Союз церквей, союз Москвы и Рима!
Какой триумф готовился в веках!
Но мартовские иды снова всплыли,
Удары погребальные пробили.

1920?