Борис Садовской

превод: Георги Ангелов

* * *

Към извора на дните ме върни.
Съблазните проклинам, на лукавия.
Самотна - сред утихналите дни -
една камбана днес ме призовава.

Зора в сърцето ми се разгоря -
сияе невечерното светило.
О, святост на величествен олтар,
дим сладък на църковната кадилница.

Светлината се разпространи…
Нощта умря. Завършиха митарствата.
Към извора на дните ме върни
и въведи ме в греещото царство.

1935
——————————

* * *

Верни меня к истокам дней моих.
Я проклял путь соблазна и порока.
Многообразный мир вдали затих,
Лишь колокол взывает одиноко.

И в сердце разгорается заря
Сияньем невечернего светила.
О, вечная святыня алтаря,
О, сладкий дым церковного кадила!

Заря горит все ярче и сильней.
Ночь умерла и пройдены мытарства.
Верни меня к истокам первых дней,
Введи меня в немеркнущее царство.

1935