Борис Садовской

превод: Георги Ангелов

* * *

Твоят поглед скъп, Мария,
е кама разбойнишка.
Нося го, във мен се крие
двойник на покойник.

Слънцето-живот кипи,
Слънце - всепобедно!
А покойникът твърди:
Слънцето е вредно.

Пролетната страст гори,
шества май тържественo.
А покойникът твърди:
То си е естествено.

Аз, до тебе прилепен,
искам да ме слушаш.
А покойникът: О, не!
Що за малодушие?

Ти, живот, лети със страст!
От чешмата своя
няма да избягам аз -
двойник на покойник.

1917

* * *

Что мне взор, Мария, твой,
Что мне нож разбойника?
Я везде ношу с собой
Двойника-покойника.

Солнце жизнями кипит,
Солнце всепобедное!
А покойник говорит:
Солнце дело вредное.

Страсть весенняя горит,
Май плывет торжественно,
А покойник говорит:
Это так естественно.

На плечо прильнув твоe,
Жажду вылить душу я,
А покойник все свое:
Что за малодушие.

Мир, волнуйся!
Жизнь, лети!
А от рукомойника
Никуда мне не уйти.
Я двойник покойника.

1917