БЕСОВЕ ЧЕРНИ, КОХОРТА ОТ ЗЛО
превод: Красимир Георгиев
БЕСОВЕ ЧЕРНИ, КОХОРТА ОТ ЗЛО
Бесове черни, кохорта от зло,
дълго кръжаха над мойто легло.
С кости в крилете гръдта ми ломиха,
нокти железни в сърцето ми впиха,
скриха от мен в непрогледна мъгла
Божи светини и Божа хвала.
Гост белокрили от райски поля
рани с елей, с благо вино обля.
Нежно, любовно затупка сърцето,
сякаш в божествен параклис прието,
гдето от вечер до утрин без страх
пее тропари усмихнат монах.
1935 г.
—————————–
ВЪРНИ МЕ В ИЗВОРА НА МОЙТЕ ДНИ
Върни ме в извора на мойте дни.
Съблазън и порок зад мен оставих.
Светът затихва в цветни далнини,
камбана само тъжно призовава.
В сърцето ми разгарят се зари,
сияе предвечерното светило.
О, вечен свят олтар на дни добри,
о, сладък дим на храмово кандило!
Зора е все по-ярка, погледни!
Нощта умря, приключиха митарства.
Върни ме в изворните първи дни,
вземи ме в неугасващото царство!
1935 г.
ЧЁРНЫЕ БЕСЫ ОДИН ЗА ДРУГИМ…
Чёрные бесы один за другим
Долго кружились над ложем моим.
Крылья костлявые грудь мне терзали,
Когти железные сердце пронзали
И уносили в безвидную мглу
Божью святыню и Божью хвалу.
Гость белокрылый из райских полей
Пролил на раны вино и елей.
Сердце забилось нежней и любовней.
Стало оно благодатной часовней,
Где от вечерней до ранней зари
Радостный схимник поёт тропари.
1935 г.
—————————–
ВЕРНИ МЕНЯ К ИСТОКАМ ДНЕЙ МОИХ…
Верни меня к истокам дней моих.
Я проклял путь соблазна и порока.
Многообразный мир вдали затих,
Лишь колокол взывает одиноко.
И в сердце разгорается заря
Сияньем невечернего светила.
О, вечная святыня алтаря,
О, сладкий дым церковного кадила!
Заря горит всё ярче и сильней.
Ночь умерла и пройдены мытарства.
Верни меня к истокам первых дней,
Введи меня в немеркнущее царство!
1935 г.
