Борис Садовской

превод: Георги Ангелов

През 1921 г. известният писател от “сребърния век” Борис Александрович Садовской написва повестта “Шестият час”. В нея е показана “основата” на новия революционен порядък, прокарани са смисловите нишки към събитията в литературния свят от началото на XX век. Садовской знаел много не по слухове. В една от сцените на повестта е показан разговорът между двама нови (след 1917 г.) “господари на живота”. бел. рус.ред.

Исакер и Шоколад замезват в бившия губернаторски кабинет.
- Да пием, Оска.
- Да пием, Мунка. Такива работи.
- А помниш ли, Оска, колко смел беше в Одеса?! Пишеше черносотнически статийки… Православието прие. А сега…
- А сега… да пием, Мунка.
- Да пием. Да, седемдесет години се точи процесът. Колко кръв! Мацини, Бакунин, Гарибалди, Херцен - всички за нас работеха. Сега край. Руската интелигенция всичко остави да се съсипе. Дворянството - тю! - няма го, а селяндурите, като овни, нека им е!
- Само се страхувам, Мунка, че с Православната вяра ще се справим по-трудно, отколкото с Царя.
- Няма го майстора! Църквата без Царя е нула. Тя само от него се държеше. Култът ще умре след няколко години.
- Скоро.
- При такъв народ! А и тях, скотовете, можеш да ги накараш пак да удрят чела в Перун. След някакви двайсет и пет години руската младеж и родната си майка няма да познае. Не, Святата Рус остана сега само в учебниците, и в онази история на Иловайски.