НА АЛЕКСАНДЪР БЛОК
превод: Иванка Павлова
НА АЛЕКСАНДЪР БЛОК
В гърдите на поета - камък,
в кръвта му - лед, но някой ден
от вдъхновението-пламък
внезапно бива озарен.
Връстник бе на Икар, когато
и ти обикна зноя свят:
в едно горещо тихо лято
усетил бе, че си крилат.
И полетя над бездна синя,
без да изпитваш страх дори
в оная слънчева пустиня,
че слънце огън не гори.
Оттам, където красотата
мъчително се валя в прах,
ти се въздигаш в небесата
чрез пламенния си замах.
Но щом напуснеш висините
и се завърнеш, чувстваш как
кръвта ти стине и в гърдите
сърцето става камък пак.
1910
ДИВИ ЯГОДИ
Диви ягоди дай, мамо.
Виж върху корниза само
как се весели
птичето цвъртящо царство!
Повече не ща лекарство,
вън го изхвърли!
Мамо, спомняш ли си, беше
лято, сякаш дим кадеше
белият цъфтеж
и кръжеше в небесата
сам орел над долината
в уморен летеж.
Мамо, помниш ли, полъхна
вятър, славеят въздъхна.
Бисерна луна.
Вик на сова - от небето.
Зрели ягоди - в полето.
Нощна хладина.
Диви ягоди дай, мамо.
Но защо се взираш нямо?
Зная твоя нрав.
Сълзи - в моята чиния.
Не плачи за дреболия.
Аз съм вече здрав.
1911
ИЗ ЦИКЪЛА „САМОВАР”
***
О, без самовар живота
би бил скука безпределна.
В суетнята си безцелна
ще приличаме на скота.
Пред любов, пред книга стара
мога лесно да изтрая,
но не и пред самовара,
щом заври и вдигне пара
и разлеят в чаши чая.
Нека отреди съдбата
да умра без съжаление,
с чаша чай горещ в ръката
и с душа в опиянение.
1913