Сергей Румянцев

Сергей Румянцев (псевдоним на Димитър (Мито) Дилов Диловски), български поет, е роден на 05.09.1896 г. в село Блъсничево, Луковитско, в бедно семейство. Внук на участник в Априлското въстание. Баща му Дило Митов Тихолов, гонен от османската власт, е преселник от село Брусен, Тетевенско. Майка му се казвала Въта, родом от тетевенското село Видраре. Поетът израства в оскъдица, пасе биволи, работи по нивите. Завършва 4 отделение в родното си село, прогимназия в Луковит и гимназия в Плевен, където му преподава Никола Ракитин. Участва като доброволец в Балканската война. Завършва Школата за запасни подпоручици в Княжево и по време на Първата световна война се сражава на Дойранския фронт като командир на рота, раняван е три пъти в сражения с французите. Учителства в селата Златна Панега и в родното си село, бори се за откриване на гимназия в Блъсничево. С помощта на министъра на просветата Омарчевски и на Христо Цанков-Дерижан работи в Народния театър (1921). С.г. става член на БЗНС и постъпва на работа като коректор във в. “Земеделско знаме”, студент по право в Свободния университет в София. Става частен секретар на поета Цанко Церковски. Придружава Стамболийски на конференцията в Генуа (1922). Заедно с поета Трифон Кунев основава хумористичното земеделско списание “Див дядо” (1922). Приживе публикува само стихосбирката “Селски бодили” (1924), в библиотека “Народна защита”, издадена по настояване на земеделските дейци Димитър Грънчаров и Николай Петрини. Книгата е конфискувана веднага след отпечатването й. Поет със силна реалистична и родолюбива насоченост, Румянцев се проявява като остър критик на социалните недъзи. Поезията му е политическа, гражданска. След преврата от 09.06.1923 г. е арестуван и лежи известно време в затвора в Плевен, интерниран в село Блъсничево, после се занимава с нелегална дейност в полза на БЗНС в София, живее в глад и мизерия, укрива се в родното си село, Плевен, София, Стара Загора. След атентата в църквата “Света Неделя” е арестуван в дома на журналиста Григор Кузманов в Стара Загора, изведен от Дирекцията на полицията в София и убит на 19 или 20.04.1925 г. в столицата. Негови избрани стихове са публикувани през 1945, 1964, 1976, 1978, 1986. В последното издание на стиховете му засега у нас – от 1986 г. се казва, че литературното му творчество все още не е изцяло издирено. Почитатели и популяризатори на творчеството му са Николай Хрелков, Иван Бурин, Лалю Ганчев, Димитър Гундов.


Публикации:


Поезия:

НА ФАРИСЕИТЕ/ брой 18 март 2010

ДЕМОКРАТ/ брой 49 март 2013

МОЯТА ДУША/ брой 68 декември 2014

КЪМ РОДИНАТА/ брой 74 юни 2015

НОСТАЛГИЯ/ брой 82 март 2016

ГЪРМИШ И ЖИГОСВАШ!/ брой 86 юли 2016


За Сергей Румянцев:

СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ/ автор: Константин Петканов/ брой 68 декември 2014