Сергей Румянцев

Из „Зимни пейзажи”

На моя учител Н. В. Ракитин

Дошла е зима, слънцето бледней,
навън снегът прехвърча дребен, ситен;
небето тъжно плаче, сякаш пей
песните меланхолни на Ракитин…

Облечени със зимните си дрехи,
във сън дълбок полята са заспали;
снегът се сипе тихо, на парцали -
снегът настила друмища и стрехи…

Небето горко плаче, сякаш пей
песните меланхолни на Ракитин;
навън снегът прелита дребен, ситен -
дошла е зима… слънцето бледней…