Сергей Румянцев

МОЯТА ДУША

Душата ми, сиротна като скръбна чайка,
коя лети над океанските вълни -
душата ми сираче е без дом, без майка,
навикнало с тегла, със бури и беди!…

И таз душа-сирак оазис е в пустиня,
подслон и хлад що дава на пътнику през зной;
душата ми на бога светла е светиня:
през мен, чрез мен на хората говори той!…

Душата ми е църква, църква е на правда -
чертог на правда е, потънала в неправда, -
чертог на истина, незнайна в тоя свет!

И както китен парк с най-хубави цветя
обрасъл е през май - такава е и тя -
душата ми - сирак - душата на поет!

***
Господин Церковски,

Далечен и незнаен,
самотен и смирен,
с един възторг безкраен
приветствам твоя ден.

Приветствам твойта мисъл
и твоя светъл ден,
и всичко, що си писал,
и всичко, що си пял!

Че в нивата трънлива
на нашта книжнина
ти с крепка вяра жива
посея семена.

И семето поникна
и даде златен плод -
затуй те тъй обикна
сърдечно цял народ!

Песните ти игриви
на цветен, здрав език
са паметници живи
на твоя дух велик!

Незнаен и далечен,
сиротен и смирен -
един привет сърдечен
изпращам ти от мен.

ПРОЗА И ПОЕЗИЯ

И тук като там
все в същия съм хал:
сиротен, тих и сам
со своята печал.

И слушам реферати
от разни даскаля,
и стели се в главата
ми някаква мъгла.

На тая конференция
дошъл е много свят
от сива „телегенция”
без всяка диференция
на беден и богат.

Учители-ибрици
с прозинали чепици
заслушани мълчат
и селски даскалици,
в които хубавици
вълшебни не личат.

Аз гледам безучастен
кат някакъв тугин
и колко съм нещастен,
и колко съм самин…

И во размерен ритъм,
когато падне здрач,
аз своя тъмен плач
во тъжни рими сплитам.

ОРИСИЯ

Как си бяла и червена,
да си толкова богата -
още тази вечер, Лена,
тежки сватове ще пратя.

Уви, Лена, ти си бедна,
а аз страшен фукария;
между нас е страшна бездна
от таз пуста сюрмашия.