КЪМ РОДИНАТА
Към тебе любовта ми е безбрежна,
родино моя, моя плът и кръв:
ти светло божество си, майко нежна,
а всяко твое чедо - лъв.
Ликуваш ли - от радост аз немея,
скърбиш ли ти, и аз със теб скърбя:
ти песен си, а аз съм ек от нея -
една е нашата съдба!
Една, една ни мисъл вдъхновява,
един ни идеал зове напред
към подвизи велики и към слава -
той Симеонов е завет!
И ний вървим задружно с теб, родино,
и ний вървим, и все напред вървим…
С постигнатия блян, мечтан с години,
кога ли ще се поздравим?!
Аз вред съм с теб из твоя път безкраен,
през теб минава моя земен път;
за теб ще умра в някой край незнаен,
родино моя, моя кръв и плът!
сп. „Отечество”, кн. 28-29, 31.07.1916 г.
